Безплодната смоковница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ян Луйкен, "Притчата за безплодната смоковница", гравюра от края на 17 век

Безплодната смоковница е фрагмент от синоптичните евангелия.

Значение[редактиране | edit source]

Смоковницата в античността е символ на Юдея и еврейския народ.[1] За да се отглежда такова дърво, също подобно на маслината (символа на Елада), се изискват макар и по-малки, но целенасочени и постоянни усилия по верния за градинарството от градинаря начин. В случая синоптичните евангелия визират под градинаря органа на власт по това време в Юдея - Синедриона[2], а под онзи отишъл да дири плод в лозето си - Рим.

Притчата[редактиране | edit source]

Притчата за безплодната смоковница е своеобразна завръзка за и към историческите събития разиграли се в римската провинция Юдея и с евреите през следващия Христовото разпятие век - първата и втората юдейско-римска война с разрушаването на Храма.

Ето как ни предава притчата за безплодната смоковница евангелист Лука:

В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.

Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?

Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.

Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?

Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.

И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;

и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?

Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,

и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.

(Лука 13:1-9)

Тук Исус визирал Галилейските разбойници по онова време - виж първи и втори бунт на Юда.

Развръзката[редактиране | edit source]

Завръзката с пророкуването на Христос е предадена и в трите синоптични евангелия. Лука е най-подробен и изчерпателен, като първо разправя за бедната вдовица принасяща лептата си за Бога във Втория храм (Лука 21:1-4), след което разправя как Учителят пророкувал бъдещето на Юдея, завършвайки с притчата за плодната смоковница (Вторият Храм се отбранявал през лятото, падайки в началото на септември 70 г.):

И каза им притча: погледнете смоковницата и всички дървета:

кога вече покарат, и вие виждате това, сами знаете, че е вече близо лято.

Тъй, и кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо царството Божие.

Истина ви казвам, няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.

Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

(Лука 21:29-33)

Ето как представя развръзката на притчата Матея:

От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;

тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.

Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.

Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

(Мат. 24:32-35)

и Марко:

Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;

тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.

Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.

Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

(Марк 13:28-31)

Преди предсказанието на развръзката на притчата за безплодната смоковница, Исус пророкува бъдещето на Юдея и Храма, съветвайки евреите какво да правят по време на тези събития (Мат. 24:1-31), (Марк 13:1-27) и (Лука 21:5-28). Също и предупреждава учениците си, че след него ще се появят много месии, лъжехристи и лъжепророци (включително Мохамед), но на тях не трябва да се вярва, понеже до Второто пришествие друг след Учителят няма да има (Мат. 24:4-5;23-25), (Марк 13:5-6;21-23) и (Лука 21:8).

Изсъхването на безплодната смоковница[редактиране | edit source]

Точно преди изгонването на търговците от храма, Исус решава да опита плода на смоковницата:

На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;

и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.

И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.

(Марк 11:12-14)

След проклеването на смоковницата от Исус:

Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.

И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.

Иисус им отговори и рече:

имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.

И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.

Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

(Марк 11:20-26)

И според Матея:

А на утринта, връщайки се в града, огладня;

и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.

Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде;

и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.

(Мат. 21:18-22)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Timothy Maurice Pianzin, Parables of Jesus: In the Light of Its Historical, Geographical & Socio-Cultural Setting, Tate Publishing, 2008, ISBN 1602479232, pp. 235-237.
  2. Peter Rhea Jones, Studying the Parables of Jesus, Smyth & Helwys, 1999, ISBN 1573121673, pp. 123-133.
  • Библия - сиреч книгите на Светото писание на Вехтия и Новия завет, изд. на Светия синод на Българската църква, София, 1925 г.