Бернхард Руст
| Бернхард Руст Bernhard Rust | |
 Бернхард Руст през 1934 г. | |
| Райхсминистър на науката, образованието и общественото инструктиране | |
| Мандат | 1 май 1934 г. – 30 април 1945 г. |
|---|---|
| Лична информация | |
| Роден |
30 септември 1883 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Шлезвиг-Холщайн |
| Националност | германец |
| Полит. партия | НСДАП |
| Образование | Мюнхенски университет |
| Професия | гаулайтер |
| Награди | Железен кръст |
| Военна служба | |
| Години | 1908 – 1909 1914 – 1918 |
| Преданост |  Германска империя |
| Военно звание | о.з. лейтенант Обергрупенфюрер |
| Войсково поделение | СА |
| Отличия | Königlicher Hausorden von Hohenzollern |
| Бернхард Руст в Общомедия | |
Бернхард Руст (на немски: Bernhard Rust) е германски държавен и партиен деятел на Третия Райх. Министър на науката, възпитанието и образованието на Кралство Прусия и неизменен имперски райхсминистър на Имперското министерство на науката, образованието и общественото инструктиране.
Произхожда от старо юнкерско семейство. Образованието му е завидно. Завършва Хановерската гимназия, след което последователно учи германистика, филология и философия в Мюнхенския университет, Хумболтовия университет, Хале-Витенбергския университет и Гьотингенския университет. Работи в учебния отдел на университета в Хале през 1908 г., а от 1909 г. до 1930 г. в гимназиалния съвет на Хановер. Уволнен е от поста си на гимназиален учител през 1930 г. заради сексуални връзки с ученичка. По време на Първата световна война е ранен в главата, което обяснява и нестабилното му психично здраве. От 1930 г. е депутат в Райхстага от НСДАП. Оцелява в нощта на дългите ножове като привърженик на Грегор Щрасер. [1] Руст е член на националсоциалистическата партия и гаулайтер на Хановер. Веднага след идването си на власт, Хитлер го назначава на 1 май 1934 г. за Райхминистър на науката, образованието и културата. Като такъв Бернхард Руст извършва прочистването на германските университети от евреи, като уволнява 1200 преподаватели от еврейски произход.
Като райхсминистър от 1936 г. отговаря за Хитлерюгенд и въобще за възпитанието на германската младеж в духа на националсоциализма. [2] Самоубива се на 8 май 1945 г. в деня на капитулацията на Нацистка Германия.
На 16 октомври 1940 г. д-р Бернхард Руст е отличен като доктор хонорис кауза на Софийския университет, на философските науки. [3] Званието му е отнето от Академичния съвет на Университета посмъртно и безпрецедентно, заедно с това на още трима германски юристи, на 26 февруари 2020 г., след писмо на Леа Коен. [4] Това са Ханс Франк, генерал-губернатор на окупирана Полша, Валентин фон Масов и Едуард Колрауш.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bernhard Rust
- ↑ Руст, Бернхард (Rust), (1883-1945)
- ↑ Universitet-Doctor Honoris Causa; От четиримата с отнети титли, единствено д-р Бернхард Руст е удостоен самостоятелно за почетен доктор на СУ (Протокол № 4 от 16 октомври 1940 г.), и като политик – министър на науката, възпитанието и народното образование на Германия.
- ↑ Софийският университет отне титлите, дадени през 1939 г. на четирима нацисти; Свободна Европа
|
