Беседа:Анабел Маркова

Източници

Преместено от Потребител беседа:Ted Masters#Annabel Маркова --Ted Masters (беседа) 05:20, 9 септември 2019 (UTC)

Уважаемий Ted Masters, става въпросъ за страницата Анабел Маркова, а по-точно за тезата на автора и (Rumensz?), какво че "В България образът на третата съпруга на Георги Марков бива представян противоречиво." [sic!]

Като източници авторътъ посочва:

 [9] Лобанов-Ростовски, Никита. Българският чадър се оказа германски // Банкеръ, 6 дек. 1998.
[10] Пелева, Инна. Георги Марков: Снимки с познати. С., 2017, с. 293. ИСБН 978-954-533-165-7.
[11] Пелева, Инна. Георги Марков: Снимки с познати. С., 2017, с. 294. ИСБН 978-954-533-165-7.
[12] Загорски, Йосиф. Как видяха бял свят „Задочните репортажи“ на Георги Марков. Интервю на Тони Николов с инициатора за първото издание на задочните репортажи, публикувано във в. „Демокрация“ през 2001 г.

[9] е нормално interview съ Никита Дмитріевичъ Лобановъ-Ростовский. [12] e нормално interview съ Йосифъ Загорски.

[11] и [12] сѫ цитатъ на цитатъ: авторътъ цитира това, което Инна Пелева е цитирала отъ книгата „Междинно кацане“ на Димитъръ Бочевъ. Книгата на Димитъръ Бочевъ е романъ. Съ други думи: за да докаже своята теза, авторътъ вмъква цитати отъ романъ; единъ романъ a priori не е документация! Това не само е недопустимо – това е нѣщо доволно тѫпо. Ето защо Absatz’итѣ къмъ цитатитѣ 10 и 11 трѣбва да бѫдѫтъ изтрити. На 5 IX 2019 ги изтрихъ, слѣдъ което не остана нищо противорѣчиво - ето защо изтрихъ и казаното от Лобановъ-Ростовский както и това отъ Йосифъ Загорски.

Очаквайки Вашата реакция оставамъ Вашъ съ уважение George 137 (беседа) 12:00, 8 септември 2019 (UTC)

Не виждам каква е моята роля, освен че определям статията като една „голяма боза“. Тези цитати нямат място в нея. --Rumensz (беседа) 12:17, 8 септември 2019 (UTC)

George 137, струва ми се, че разсѫжденията Ви никак не са лишени от логика и текстът, като цяло, доста прилича на У:БОИ, но подобни промени обикновено е добре първо да бъдат обсъдени на беседата на статията. Предполагам, че именно това е основната причина Тед да Ви върне редакцията.
— Luchesar • Б/П 12:58, 8 септември 2019 (UTC)

Уважаеми Г-да Rumensz и Luchesar, merci за бързитѣ отговори. Направихъ copy & paste на написаното тукъ и го помѣстихъ въ бeсѣдата на страницата за Annabel Маркова. Вашъ George 137 (беседа) 16:47, 8 септември 2019 (UTC)

George 137: Следващият път се обосновете по-подробно в резюмето. Резюметата в стил "В България образът на третата съпруга на Георги Марков бива представян противоречиво..." е доволно тѫпо написано. Изтрихъ го, са смущаващи, неприемливи и си заслужават връщането. Има и посочени източници. Доколко те са достоверни, може да се поспори. Но премахването не решава проблема. Цитатите могат да бъда преместени в Уикицитат, а не да бъдат директно премахвани. Rumensz не е автор на статията, а е направил корекции и е поставил шаблон. Следващият път се обосновете в резюмето, посочете източници (при възможност), а аз няма да Ви връщам редакциите. --Ted Masters (беседа) 05:37, 9 септември 2019 (UTC)

Здравейте,

погледнах статията за "Анабел Маркова". Смятам, че е недопустимо да се ползват романизирани произведения като документални източници, особено в енциклопедична статия. В случая става въпрос за романа на Димитър Бочев "Междинно кацане". Романът е често смесица от реални наблюдения и фикция, а героите -- дори и базирани на истински персонажи -- са просто това: герои на книга. Дори да предположим, че героинята "Йесдарлинг" е базирана на реалния човек Анабел Маркова, това остава само предположение и не може между персонаж и протопит да се потавя знак на равенство. В английската Уикипедия подобно своеволие на интерпретацията никога не би било допуснато. Уикипедия трябва да ползва документални източници (писма, публицистични книги и статии, и т.н.) а не фикционализирани такива. Отделен остава въпроса доколко жълто поднесената информацията в тази статия е изобщо релевентна. Sleuthsloth (беседа) 11:38, 9 септември 2019 (UTC)

Уважаеми събеседващи, "Под игото" от Иван Вазов е роман, публикуван цялостно за първи път през 1894 г. В този роман, разбира се, "героите -- дори и базирани на истински персонажи -- са просто това: герои на книга". Ще дам своя принос към обсъждането ви само с един въпрос: Без да се тревожите за неговата историческа достоверност или недостоверност, виждате ли или не виждате в романа "Под игото" съвсем релевантен документ относно това, как бива представян в България през последното десетилетие на XIX в. животът на българите в навечерието на Освобождението? 82.147.128.130 12:35, 10 септември 2019 (UTC)

Здравейте! "Под игото" е исторически роман и разбира се разкрива определени черти на епохата, базирани на наблюдения на самия Вазов. От "Под игото" можем да съдим за общата атмосфера на времето около 1876-та, но това не е исторически документ и тук е голямата разлика. Дори и да приемем, че Бойчо Огнянов е базиран на реален персонаж в полезрението на Вазов, това в крайна смета остава романизиран герой, смесица от реалност и фикция, или често хибриден образ от няколко типажа. Ще дам друг пример: ако пишем биография на Наполеон, ще ползваме исторически извори, а не "Война и мир" на Толстой или "Идиот" на Достоевски, въпреки че в тези романи самият Наполеон може да ни се струва по-истински от реалния си образ. Хайде опитайте да редактирате статията за Наполеон в английската Уикипедия, като цитирате Толстой (извън референциите в кои романи образът на Наполеон се появява). Енциклопедията има други изисквания към боравенето с източници. Sleuthsloth (беседа) 14:56, 13 септември 2019 (UTC)

Здравейте! Явно говорим за различни неща. Не мисля, че въпросът, дали романът "Под игото" е или не е исторически документ относно епохата, изобразена в него, има нещо общо с въпроса, как бива представяна съответната епоха по времето на неговото написване. Сигурен съм, че английската Уикипедия не се позовава на Толстой и Достоевски, когато оповестява датата на смъртта на Наполеон. Обаче, как бива изобразяван френският император в руската литература, дори английската Уикипедия едва ли може да открие в неговия смъртен акт. (Тъкмо относно Наполеон в руската Уикипедия има цял раздел "Отражение в культуре, науке и искусстве" - "Основная статья: Образ Наполеона в культуре", който поне на мен ми се струва, че не уврежда, а напротив - обогатява статията.) Тук обсъждаме източниците, въз основа на които се базира, не сведението за рождената дата на Анабел Маркова, а твърдението: "В България образът на третата съпруга на Георги Марков бива представян противоречиво". Как бива представяна Анабел Маркова в България много се съмнявам, че е отразено в нейния акт за раждане; обаче един от източниците, документиращ това, несъмнено е романът на Димитър Бочев "Междинно кацане". Би трябвало да спра дотук, но просто като любопитно сведение ми се ще да добавя, че нашата литературна наука, поне в съответното направление, като че ли е по-склонна да приеме цитираното произведение на Димитър Бочев, не като роман, а като мемоари: "Трийсетината страници в "Междинно кацане" (1991) на Димитър Бочев, които представят живота на Марков в Лондон, са подчертано доминирани от един подчертано автобиографичен аз и от непреработения в друго съвсем личен ангажимент на този аз към приятеля Жоро, с когото заедно са недоволствали от емигрантската съдба. Тоест, смятам, че ако и "Междинно кацане" да носи надписа роман, Марков във визирания наратив не е романов герой, не е нещо повече и по-различно от конкретната памет на конкретен човек (който е преди всичко есеист/мемоарист и не толкова белетрист) за конкретни черти на една действителна личност в определен отрязък от време". "Не смятам, че "Междинно кацане" (1991) има отношение към "романизирането" на Марков". "Това, че Бочев изписва "Арабела" вместо "Анабел", не променя кой знае какво - неприязънта към англичанката и убеждението, че тя не би могла да бъде истински спасителната жена до Жоро са си налице". Извадките са из изследването "Георги Марков: Снимки с познати" (С., 2017, с. 214-215, 233, 293)" от Инна Пелева, по което нарочно са прецитирани и откъсите от "Междинно кацане", включени в статията - не само от уважение към първоизточника, но и като допълнителна литература за онзи, който желае да надгради наученото от Уикипедия. 82.147.128.130 11:13, 14 септември 2019 (UTC)

Осем от източниците са от блог с непосочен автор. Маркирах ги като неблагонадеждни--Ket (беседа) 14:21, 22 април 2021 (UTC)

Източниците не са "блог с непосочен автор", а печатна българска книга, издадена през 2018 г., https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1291559140#full 193.201.240.19 12:20, 27 май 2021 (UTC)

Щом книгата е напечатана, следва да посочите нея с пълната библиографска справка а не (собствения си?) блог. Това, че има напечатана книга, обаче не е достатъчно, за да потвърди онези твърдения, отнасящи се до Маркова, които държите да присъстват в статията. Моля, прочетете какво е енцклопедичен стил. За мен тези цитати-отзиви за Маркова са извън предмета на една енциклопедична статия. Връщам добавките Ви. --Ket (беседа) 16:12, 27 май 2021 (UTC)

Започвам да се чувствам като попаднал в парка на чуждо имение. Ама сложете една табела, бе хора: „Частна собственост! Възможна е появата на зло куче!”.

Доколкото нея я създават стотици доброволни сътрудници, Уикипедия не е ничия частна собственост. Затова всяко действие тук трябва да може да бъде обосновано и да е съобразено не с нечий частен, а с общия интерес. Позиция „махам това, което не ми харесва, защото източникът сигурно не е книга, а ако се окаже книга, ще си измисля друг претекст” не намирам за приемлива.

Позоваването на източника: „Един старинар. Джордж Оруел, Шерлок Холмс, българският език и джендърите или Защо не желая да живея в ЕС? Страници из моя блог. С., 2019, с. 70-71. ISBN 978-619-239-159-1” е напълно коректно – тъкмо така се цитира книга. Ако то доведе някой четец до заблуждения от вида: „източниците са от блог с непосочен автор” и „без цитати от книги”, то проблемът не е в цитирането на източника, а у онзи, който не проявява умения да го прочете.

Статията, във вида, в който държите да бъде, започва с твърдение, че „Анабел Маркова... е авторка на осем книги (1964 – 2013), седем от които (1964 – 2007) подписани с името ѝ по баща и една (2013) – с името ѝ по мъж.“ Това твърдение вече не е подкрепено с никакъв източник, защото източникът, откъдето е взето, е изтрит. Напротив, според съответните три, приложени към статията във Вашия вариант източници, Анабел Маркова всъщност е авторка на 3, 6 или 7 книги, всички подписани с името й по баща. Енциклопедичният стил, разбира се, е хубаво нещо, но поне аз, в качеството си не само на съставител, но и на ползвател на справочници, повече от стила ме интересува пълнотата и достоверността на информацията. Пълнота – включително с какви различни форми на имената определен автор подписва трудовете си; достоверност – тя се потвърждава чрез преглед и анализ на посочените източници (когато не са изтрити в името на „енциклопедичния стил“; винаги са ме стряскали ония биографични статии в Уикипедия, в които всички посочени източници предхождат по време утвърдената от нея дата на смъртта на съответния деец – колкото и брилянтен да е техният „енциклопедичен стил“, да повярвам в способността на Уикипедия да провиди нечия смърт той не е способен да ме накара).

Доколкото мога да съдя от дейността Ви върху статията, Вие намирате за необосновано твърдението, че „в България образът на третата съпруга на Георги Марков бива представян противоречиво“. Това твърдение обаче е подкрепено чрез точни цитати от 3 (три) различни източника. Необосновано според Вас е и представянето на романа „Разделната стена“, сторено въз основа на 6 (шест) точно цитирани източника. Хубаво е, че поне споделеното от Георги Марков в писмата до неговите родители не Ви се е сторило необосновано, та цитатите из тия писма (поне засега) не са изтрити.

Дори когато са в разрез с енциклопедичния стил, целите на всяка „свободна енциклопедия” са най-първо информационна, образователна и културна. Тези цели се постигат с използването на колкото се може по-голям набор от най-качествените източници по съответната тема.

Премахването на информация, придобита от академични, литературнокритични и литературноисторически трудове (напр. „Пелева, Инна. Георги Марков: Снимки с познати. С., 2017, с. 293. ISBN 978-954-533-165-7”, „Загорски, Йосиф. Как видяха бял свят „Задочните репортажи” на Георги Марков. Интервю на Тони Николов с инициатора за първото издание на задочните репортажи, публикувано във в. „Демокрация” през 2001 г.”, „Йосифова, Бригита. Обещах да запомня. Разговори с Петър Увалиев. Пловдив, 2012, с. 290. ISBN 978-954-491-882-8” или „Brisby, Liliana. When the chips and the Wall are down // The Spectator, 30 Jan. 1993, p. 52”) и замяната й с такава, копирана от кумулиращи се машинно бази данни, известни със способността си да представят творчествата на разни съименници (напр. името Георги Марков носят писател, литературен критик, историк и политик) като произведения на все един и същи деец (напр. „Библиография в „Goodreads”), може да е полезно за налагането на някакви търговски продукти и брандове, но за задоволяването на информационни, образователни и културни потребности, то е не толкова смешно, колкото вредно.

Целта на всички търговци по света е еднаква; информационните, образователните и културните потребности на различните общности обаче са различни, защото биват предизвиквани от различни фактори. За англоезичната Уикипедия Анабел Маркова е значима най-вече в качеството си на английска писателка (и, доколкото виждам, статия за нея там все още няма); за българоезичната Уикипедия Анабел Маркова е значима, не като един от редицата английски писатели, които не са превеждани у нас, а като съпруга на българския писател и дисидент Георги Марков. Докато за англоезичната Уикипедия най-важният раздел в евентуалната съответна статия би бил разделът „Творчество”, за българоезичната Уикипедия най-важните раздели са „Семеен живот с Георги Марков”, „Георги Марков и българите в творчеството на Анабел Маркова” и „Анабел Маркова през погледа на български автори”.

Това разграничение е необходимо, ако стремежът е да се задоволяват информационни, образователни и културни потребности. Освен останалото, отговарящите на такъв стремеж постижения са годни да завоюват интерес, не само на местно, но и на по-всеобхватно равнище. Представянето на различните гледни точки към едно и също явление не ощетява, а напротив – обогатява общочовешката култура. Но, ако стремежът е само да се прави някаква пропаганда, то по-разумно би било засега да изтрием напълно цялата статия, пък, когато нейният обект бъде представен в англоезичната Уикипедия, просто да си копнем и преведем от нея сертифицирания образец.

С оглед на изложените доводи, връщам статията в нейния смислен вид, който позволява утрешното й усъвършенстване от по-можещи и по-знаещи по темата сътрудници на Уикипедия. Развитието се постига чрез надграждане, а не чрез разграждане.193.201.240.19 11:15, 1 юни 2021 (UTC)

Цитатите са за Уикицитат; романът – за отделна статия, ако е достатъчно значим (както Rumensz е отбелязал в раздела по-долу). Статията е за личността Анабел Маркова, а не за творчеството ѝ. Ако творчеството ѝ е значимо, то отделни статии са решението. Ако ли не, споменава се само най-важното. Цялостен анализ на произведенията е ненужен и извън предмета на статията.
И следва да цитирате правилно източниците си (както пък Ket е споменала по-горе). След като книгата съществува, следва да цитирате нея. Поставянето на препратка към блог, в който не се споменава нищо съществено (като изключим името на книгата, а по-надолу в някакъв списък и името Анабел Маркова), а и чиято търсена цел май е единствено да се повиши броят на посещенията, не е никак удачно. --Ted Masters (беседа) 14:58, 2 юни 2021 (UTC)

Форматиране на статията

Цитати

Мястото им е в Уикицитат - там се съхраняват такива от и за обекта на статията.

Роман

За него също е необходимо преместване в отделна статия.

В сегашния си вид статията е нечетлива и неподредена. --Rumensz (беседа) 12:09, 1 юни 2021 (UTC)

Необходими разяснения след третото изтриване на по-голямата част от статията

Осъществени изтривания:

20:27, 25 април 2021‎ Ket беседа приноси‎ 10 455 байта −28 229‎ без цитати от книги; неблагонадежден източник, вж беседата връщане

16:13, 27 май 2021‎ Ket беседа приноси‎ м 10 309 байта −28 171‎ Премахнати редакции на 193.201.240.19 (б.), към версия на Vodnokon4e връщане Етикет: Отмяна

14:37, 1 юни 2021‎ Rumensz беседа приноси‎ 10 309 байта −28 171‎ няма решение в беседата връщане Етикет: Връщане

Очевидно не съм бил достатъчно ясен и изчерпателен, за което моля да бъда извинен. Ще се опитам, ред по ред, да дам разяснения по всички поставени проблеми и въпроси.

1. „Осем от източниците са от блог с непосочен автор”.

Доколкото първопричината за възникването на това обсъждане вече не се коментира, приемам, че неверността на твърдението „Осем от източниците са от блог с непосочен автор” е изяснена, поради което не се налага да се спирам повече на него.

2. „Щом книгата е напечатана, следва да посочите нея с пълната библиографска справка а не (собствения си?) блог” и „следва да цитирате правилно източниците си (както пък Ket е споменала по-горе). След като книгата съществува, следва да цитирате нея”.

„Библиографска справка” се нарича библиографски списък на публикации (книги, статии и електронни ресурси), издирени по определена тема и параметри (вид на публикациите, времеви обхват и др.). Представянето на отделните публикации в библиографската справа, се извършва, не чрез по-малки „библиографски справки”, а с помощта на „библиографски описания”.

Библиографското описание е съвкупност от необходимия минимум сведения за даден документ, част от такъв или група документи, представени по определени правила. Освен по други признаци, чието изреждане тук не е необходимо, библиографските описания се делят на пълни и съкратени. Пълните библиографски описания се предоставят най-често от националната и (понякога) от специалната библиография; при цитирането в научната литература (за икономия на място и време, и понеже изчерпателна пълнота там не е нужна – напр. обикновено се изпуска сведението за цена) най-често се използват съкратени библиографски описания.

Формално погледнато, самото искане „щом книгата е напечатана, следва да посочите нея с пълната библиографска справка” е поне по два пункта съвсем неиздържано и неговото неизпълнение не може да бъде причина за никакви поправки по статията. Не съм формалист и казаното дотук съобщавам единствено за информация.

Тъй като Уикипедия е справочник, съставян не само от научни работници, но и от опитни в разни области сътрудници, разполагащи с по-ограничени или направо никакви библиографски познания, правилата в нея за представянето на използваните източници са изключително опростени. Тези правила са изложени в статия под заглавие „Уикипедия:Цитиране на източници”, в която съответните текстове дословно гласят:

„За да цитира човек източниците, използвани при написването на даден материал, не е необходимо да познава официалните формати за библиографско цитиране, нито всички тайни на форматирането с уикикод. В това чисто техническо отношение по-неопитните уикипедианци могат да разчитат на помощ от по-опитните. Но това, което е необходимо и зависи само и единствено от редактора, който добавя материал към статията, е:

- да свърже съответните твърдения със съответните източници, и

- да предостави колкото се може повече информация за своя източник.”

„Удобен начин за оформяне на библиографските данни на източниците са двата шаблона за цитиране и . За публикуваните на хартия източници данните са:

- Заглавие на публикацията (евентуално: заглавие на сборник или поредица, където публикацията е включена);

- Имената на автора (евентуално: имената на съавторите, ако има такива, съставител, преводач, ако имат отношение);

- Издателство, град;

- Година на издаване (ако е периодично издание: дата, брой, том);

- ISBN за книги и други непериодични издания, или ISSN за периодични издания;

- Страница в публикацията, където се намира точният източник за дадено твърдение, към което той е скрепен.”

В разглежданата статия, използваща правилата за цитиране в научната литература, освен другите публикации, с помощта на следните библиографски описания са цитирани четири книги (някои от които повече от веднъж):

- Един старинар. Джордж Оруел, Шерлок Холмс, българският език и джендърите или Защо не желая да живея в ЕС? Страници из моя блог. С., 2019, с. 70-71. ISBN 978-619-239-159-1.

- Марков, Георги. Аз бях той. 121 документа за и от Георги Марков. Подбор и съставителство Любен Марков. С., 1999, с. 187. ISBN 954-90442-2-Х.

- Марков, Георги. Задочни репортажи за България. Т. 1. С., Самиздат [т. е. Париж, Красимир Пеев и Никола Попов], 1980, с. 7.

- Пелева, Инна. Георги Марков: Снимки с познати. С., 2017, с. 293. ISBN 978-954-533-165-7.

Вярвам, вече добре се вижда, че тия описания, освен правилата за цитиране в научната литература, достатъчно стриктно изпълняват и правилата за цитиране в Уикипедия. Разбира се, ако у някого все още съществуват някакви съмнения, относно верността на по-кратко изказаното от мен по-горе твърдение, че „Позоваването на източника... е напълно коректно – тъкмо така се цитира книга”, то той би могъл да поиска тук и още разяснения; хубаво ще е обаче да конкретизира малко повече основанията за съмненията си, защото темата изобщо за правилата за описване на книги е доста широка, пък и вече е разгледана с нужната пълнота в специализираната литература.

3. „Поставянето на препратка към блог, в който не се споменава нищо съществено (като изключим името на книгата, а по-надолу в някакъв списък и името Анабел Маркова), а и чиято търсена цел май е единствено да се повиши броят на посещенията, не е никак удачно”.

Моят поглед към документа, в който Вие не откривате „нищо съществено”, освен „името на книгата” и „по-надолу в някакъв списък и името Анабел Маркова”, в значителна степен се различава от Вашия. Например там, където Вие съзирате просто „името на книгата”, аз виждам нейното библиографско описание. Над „някаквия списък”, в който Вие откривате само името на Анабел Маркова (всъщност Анабел Дилк), аз по-напред виждам поставено заглавието „Съдържание”. Библиографското описание, в което наистина разпознавам такова на книга, последвано от заглавието „Съдържание”, ми дават възможност да заключа, че имам пред себе си документ, представящ ясно обозначено печатно издание, посредством изреждане на заглавията на включените в него материали. Още по-надолу, вече под заглавие „Именен показалец”, отново забелязвам няколко споменавания на Анабел Маркова, подредени азбучно по различните форми на нейните имена: „ДИЛК (ДИЛКЕ), АНАБЕЛ. Вж Маркова, Анабел”; „ДИЛКЕ-МАРКОВ, АНАБЕЛ. Вж Маркова, Анабел”; „МАРКОВА, АНАБЕЛ, писателка – ...”; „DILKE, ANNABEL. Вж Маркова, Анабел”. Второто заглавие и следващият го именник ми показват, че тук са изредени всички споменати в книгата имена на лица (което е още един, допълнителен вход да се ориентирам за нейното съдържание).

След този кратък анализ, като основна цел на осъществената между цитирането на източника и въпросния документ връзка, аз съм много по-склонен да определя, не „повишаването на броя на посещенията”, а изпълнението на препоръката (от споменатата по-горе статия „Уикипедия:Цитиране на източници”) към „редактора, който добавя материал... да предостави колкото се може повече информация за своя източник”. Когато не можем да предложим връзка към пълния текст на използвания източник (защото го ползваме не в електронен, а в печатен формат), не забранено, а напротив – препоръчително е (ако подобна възможност съществува) да дадем връзка към неговата страница на съдържанието (без значение, дали е заснета или преписана, и, разбира се, след като се уверим, че електронният документ, към който препращаме, отразява вярно и точно своя печатен първоизточник).

Напълно съгласен съм с Вас, че са възможни злоупотреби. Ако Вие се позовавате на „Под игото” и от всички възможности за по-пълното представяне на този роман, изберете да препратите, не примерно към статията за него в Уикипедия, а към търговската реклама за най-новото му издание, публикувана от книжарници „Хеликон”, несъмнено ще поставите под въпрос, или Вашата добросъвестност, или Вашата начетеност. Обаче, ако позоваването става в статия за художничката Лизи Симпсън, която е илюстраторка на корицата на изданието на „Под игото”, осъществено от „Хеликон”, както и на кориците на повечето книги, издадени от споменатото издателство, „неудачната” в предходния случай препратка просто ще Ви е необходима – защото единствено тя съответства и позволява по-широк (и добре онагледен) поглед към темата, която разработвате (Лизи Симпсън, а не Мърквичка или Обербауер), и, съответно към източниците, въз основа на които го правите.

По-качествен или поне друг равностоен начин за „предоставяне на колкото се може повече информация” за привлеклия Вашето внимание източник (страница на съдържанието и „Именен показалец”), в Интернет поне аз не откривам. Ето защо, намирам подозрителността Ви към споменатата препратка за прибързана и необоснована.

4. „Статията е за личността Анабел Маркова, а не за творчеството ѝ. Ако творчеството ѝ е значимо, то отделни статии са решението. Ако ли не, споменава се само най-важното. Цялостен анализ на произведенията е ненужен и извън предмета на статията”.

Възможно е Вие да сте прав, но и съставителите например на изданията на БАН „Енциклопедия България” и „Речник на българската литература” не споделят Вашето убеждение. Като най-ярка илюстрация в подкрепа на това бих Ви насочил да прегледате статиите в посочените две академични издания (съответно Т. 7. 1996, с. 454-455 и Т. 3. 1982, с. 581-582), посветени на личността Черноризец Храбър. В тия статии анализът на съчинението „За буквите” заема централно място и многократно надвишава по обем цялата останала информация. И в двата справочника обаче отделни статии за въпросното съчинение няма.

5. „Цитатите са за Уикицитат; романът – за отделна статия, ако е достатъчно значим (както Rumensz е отбелязал в раздела по-долу)” и „Цитати. Мястото им е в Уикицитат - там се съхраняват такива от и за обекта на статията. Роман. За него също е необходимо преместване в отделна статия. В сегашния си вид статията е нечетлива и неподредена”.

В двора на Археологическия музей в София са изложени няколко древни колони. На няма и десет минути път пеша от тях се намират съвременните колони, поддържащи сградата на бившия ЦУМ. След като има нарочно обособено място, където да се излагат колони, защо се допуска разни колони да бъдат разхвърляни безразборно из целия град?

Ако имате нужната власт, можете да разпоредите колоните на ЦУМ да бъдат отрязани и пренесени в двора на Археологическия музей. С това ще предизвикате най-малко три последствия:

1. Ще задръстите музея със съвременни колони, които ще скрият от погледа древните, дето са същинският негов обект.

2. Лишена от подпорите си, сградата на ЦУМ поне частично ще се срине и ще стане неизползваема.

3. Архитектите, съзерцаващи Вашата реформа ще престанат да проектират сгради с колони, защото никому не е приятно да гледа как трудът му рухва.

Уикицитат не е склад, мазе или таван, където се захвърлят всякакви изречения. Уикицитат е витрина, на която се излагат имащи самостоятелна значимост мисли на видни хора.

„От много отдавна вече не вярвам в „свободата на словото”, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник Таймс, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело”, трябва да се съобразяваш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки”.

Това е цитат от писмо на Георги Марков до Димитър Бочев, който отразява мирогледа на писателя в определен момент от живота му по общественозначим проблем. Наличен или не в статиите за Марков и Бочев, този цитат има място в Уикицитат.

„Момичето е на 32 години, известна английска писателка, която работи в радиото, хубава е, идва от старо аристократично семейство. По майчина линия е внучка на лорда на Челси, а баща ѝ беше един от шефовете в радиото, но се пенсионира преди две години. По характер изглежда добър и винаги весел човек”.

Това е цитат от писмо на Георги Марков до родителите му. Той разкрива Анабел Маркова през погледа на писателя, на който по-късно тя става съпруга. Значимостта на този цитат е само в определен контекст – той е крепежен елемент в статията за Марковата съпруга, но няма място в Уикицитат, защото не разкрива някакво по-забележително достижение на мисълта на твореца. За Уикицитат той би придобил значимост, ако бъде поставен сред други цитати, събрани с цел да покажат погледа на Марков, на видните писатели, на известните българи или изобщо на мъжете, към техните годеници, съпруги или изобщо към жените; или обратното – погледа към Анабел Маркова на множество изтъкнати писатели, нейни годеници или бъдещи съпрузи.

Със самостоятелна значимост за Уикицитат от статията за Анабел Маркова мога да посоча цитата: „Помнете Георги като велик писател, а не като жертва на убийство!”. Което изобщо не означава, че този цитат трябва да бъде прехвърлен, а не просто повторен там.

Същите разсъждения могат да се направят и за романа „Разделната стена” – той не е, или все още не е общопризнат като знаково произведение на своята авторка, което изисква представяне и в самостоятелна статия. Неговата значимост (поне засега) е открита (видно от цитираната литература) в точно определен контекст. Този контекст се нуждае от него, точно както той се нуждае от този контекст. Другото би било като къща без врата и врата без къща – става за удивление на чужденците (две статии в българоезичната Уикипедия за непревеждана английска писателка, за която в англоезичната и една няма), но извън това – полза никаква. 193.201.240.19 09:06, 8 юни 2021 (UTC)

Моля да не превръщате беседата във форум. Щом като няколко опитни редактори не са съгласни с Вашата гледна точка, по-добре е да обърнете поглед към себе си, а не да ни просвещавате с 6-7 абзаца как не сме прави. Това, че в английската Уикипедия няма статия, идва да покаже, че там не са я намерили за значим обект на статия. Ние приемаме, че Анабел е значима (а дали е така?) заради Марков и статия има. Друг е въпросът какво пишем - то трябва да е ясно и разбираемо и да се позовава на авторитетни източници, а не на тривиални споменавания в художествени произведения. Посочете такъв авторитетен литературоведски източник за самата Анабел (несвързан с Вашия блог) и тогава той може да бъде включен, но в преразказан вид. Цитати не се препоръчват. Запознайте се с У:БЖХ--Ket (беседа) 10:51, 8 юни 2021 (UTC)