Беседа:Вътрешна македонска революционна организация

Автономия

Не съм запознат с историята на ВМРО, наистина ли основната й цел е АВТОНОМИЯ? И в рамките на какво? --Vladko 18:06, 8 май 2005 (UTC) В рамките на Османската империя Dimitar

Вътрешнополитическа дейност на ВМРО

Дворецът наистина използва ВМРО за "черната работа" при отстраняването на свои противници - най-вече комунисти и леви земеделци. Имам доказателства с имена на убийците и дати на убийствата. Нито един от стрелялите не е съден, въпреки, че в повечето случаи полицията "арестува" извършителите.

И в каква връзка, ако не поради общата антисръбска насоченост ВМРО се сближава с усташите? Майор Деянов 18:15, 3 август 2006 (UTC)

Защо не цитираш източниците и няколко примерни имена на убити? Така ще изглежда и по-солидно. --Спас Колев 11:52, 4 август 2006 (UTC)

Надявам се в доказателствата да се включат и такива, че убийствата са вършени по нареждане на двореца. Иначе би изглеждало като повтаряне на някои поовехтели пропагандни клишета.--Maleshkov 12:17, 4 август 2006 (UTC)

Те са прави ВМРО не е изпълнявало поръчки на двореца,а заповеди на ВМРО.Антисръбското съюзничество с усташите се получава в следствие плановете и заготовките за атака над Македония на сръбското правителство.Както прочете в един от тези лагери е обучен Владо Черноземски които изпълнява заповетта дадена му от Ванче(Иван Михайлов). --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.238.144.202 (беседа • приноси) .

Предложение за увод на статията за ВМРО

Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е национално-освободителна организация на българите в Македония. Създадена след като Македония е повторно разделена между Сърбия, Гърция и България в края на Първата световна война, организацията е пряк наследник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Институтите, структурата на революционните мрежи, четническите организации са директно взаимствани от старата организация, откъдето идват и мнозинството от дейците на ВМРО. ВМРО признава българския характер на населението в Македония, но за основна цел си поставя придобиване на политическа автономия на Македония и обединението и в една независима държава, теза подкрепяна от част от българските правителства, с оглед на политическата изолация и недоверие към България от страна на Великите сили. В противовес федералистите и крайно левите дейци на ВМОРО създават редица организации, чиято цел е да изместят ВМРО като главен двигател на македонското революционно движение с идеи за автономия на Македония в рамките на Балканска федерация. Те се поставят в услуга на Гърция и Югославия, и на СССР и Коминтерна. За да продължи революционната дейност в новите условия ВМРО се включва в политическите борби в България. Дейци на ВМРО се поставят в услуга на отделни партии като извършват редица убийства на политици и действащи министри, влизат в задочни конфликти с български правителства и участват в правителствените преврати, участват в потушаването и на Септемврийското въстание. В резултат ВМРО за врагове печели земеделците, комунистите, федералистите, част от демократите, а звенарите по-късно забраняват ВМРО. След обявяването на Майския манифест ВМРО губи доверие в България и Западна Европа, попадайки в пълна изолация Тодор Александров, ръководителя ѝ, е убит.

Новият и лидер Иван Михайлов предприема крути мерки по унищожението на всички фракционистки крила във македонското революционно движение. До забраната за съществуване на ВМРО през 1934 година организацията е постоянно разкъсвана от междуособици и братоубийствени борби, в резултат силно отслабената организация измества основната си дейност от неконвенционална борба с въоръжени чети към изолирани терористични актове, най-важният сред които е убийството на Югославския Крал Александър I. Извършено с помощта и в конспирация на хърватски и унгарски революционни и терористични организации, за което остават съмнения за подкрепа и кординация от страна на Нацистка Германия и Фашистка Италия, основни радетели за промяна статуквото наложено от Версайската система от мирни договори след края на Първата световна война.

След забраната на ВМРО от правителството на Кимон Георгиев организацията официално спира да действа. Иван Михайлов и други революционери напускат България и се установяват в Западна Европа, САЩ и Канада и продължават пропагандната дейност, поддържаваща тезата, че македонците са българи и че Македония трябва да се обособи в отделна държава. След победата и последвалата окупация на Гърция и Югославия от страна на силите на Тристранния пакт, сред които вече е и България, старите македонски революционери участват в приемането на българските войски и администрация в освободените теротории. Въпреки, че Иван Михайлов не се завръща в България, той води активни действия в Хърватия, Унгария, Германия и Италия за подкрепа на обединението на българския народ във цялата етническите му граници. Македонската емиграция в Америка и Канада, създадена от близки на ВМРО кръгове, се застъпва за същото.

След 1943 година е създадена паравоенната организация Охрана и Българските комитети в Солун от бивши дейци на ВМОРО и ВМРО с подкрепата на Иван Михайлов и Фашистка Италия, която да действа в защита на българите, останали в немските окупационни зони, от гръцките комунистически и пронацистки банди. След като Германия започва да губи войната срещу Съюзниците на Иван Михайлов е предложено да създаде Независима Македонска държава под протектората на Германия, предложение което той отхвърля като неосъществимо. След установяването на комунистическите режими в България и Югославия започва постепенно физическо унищожение на политическите противници, сред които са и бившите дейци на ВМРО. Под водачеството на Коминтерна в България и Югославия е прието да се работи за утвърждаване на македонската нация, призната от СССР още през 1934 година. Провеждат се редица съдебни процеси в Югославия, на които всички изявени българи и членове на ВМРО са осъдени на смърт. Българската комунистическа партия започва насилствена македонизация в Пиринска Македония, а срещу комунистическата власт се изправят обединени дейци на ВМРО, БЗНС, Звено, анархисти и други. След края на Втората световна война в Гърция бушува гражданска война, от която най-сериозно пострадват тези с български етнически произход.

За време на Студената война мнозинството бивши революционери се намира в Западна Европа и Новия свят, където културно-просветната дейност на организации като МПО не спират да действат. До настъпването на демократичните промени и падането на комунистическата власт в България голяма част от дейците на ВМРО са вече покойници. Иван Михайлов умира в Рим през 1991 година, а след това в България и новосъздадената Република Македония се създават политически партии, претендиращи да са наследници на Вътрешната македонска революционна организация. Оценките за дейността и наследството на ВМРО са противоречиви, те са обект на сериозен спор между България и Република Македония, като според македонистката идея това ВМРО е инструмент на българската власт за асимилиране на „етническите македонци“, а също и че няма никакви допирни точки с ВМОРО. Въпреки това за македонистката историография ВМРО е наложилият се термин за революционната организация от 1893-1934.

Ако трябва да се съкрати, разшири, подобри и т.н., действайте! --Подпоручикъ 10:44, 16 февруари 2010 (UTC)

На пръв поглед ми се вижда бая длъжко за увод (лично мнение - винаги съм мразила дългите уводи по подобие на ен У, губят смисъла си на увод). Ще гледам в най-скоро време да помогна с втори и трети поглед .--Алиса Селезньова 16:57, 16 февруари 2010 (UTC)

Всичко след 34 година не е за увода според мен. Иначе е добър - трябват му само цитати.--Мико 07:42, 17 февруари 2010 (UTC)

Съкратих и вкарах част от източниците; може би трябват и 1-2 изречения за многото оценки на дейността на ВМРО - фашистка, лъжеавтономистка, терористична, национално-освободителна и т.н. --Подпоручикъ 09:24, 20 февруари 2010 (UTC)

Подобряване на статията

Към момента приключих основното списване на първия период 1919-1924 по основно две книжки - на Тюлеков и тази на МНИ. По-сериозно трябва да се препрочетат разделите за бежанците (трябва си статийка за братствата) и политическите борби довели до убийството на Тодор Александров. И източници освен горепосочените, да не излиза само като преразказ. Сега ще гледам да действам за периода 24-34 г. --Подпоручикъ 16:57, 21 февруари 2010 (UTC)

Според мен уводът трябва да се посъкрати още. Хубаво е да се добави и нещо за целите на организацията - Независима Македонска държава с преобладаващо българско население и столица Солун, т.е. продължават се традициите на старото ВМОРО и т.н. Jingiby 08:42, 20 април 2010 (UTC)

Институтите, структурата на революционните мрежи, четническите организации са директно взаимствани от старата организация, откъдето идват и мнозинството от дейците на ВМРО[4]. За основна цел тя си поставя придобиване на политическа автономия на Македония и обединението и в една независима държава с преобладаващо българско население.[5]. --93.152.156.101 08:54, 20 април 2010 (UTC)

Да, наистина! Не съм го видял. Jingiby 09:12, 20 април 2010 (UTC)

Имена

Абе огромно количество червени препратки при хората - просто не може да е истина. Оправих няколко очевидни.

• Тоя Костадин Ганчев да не е Ванко Ганчев.
• Аргир Илиев е според мене Митьо Аргиров Илиев.
• Михаил Постуларски е Милан Постоларски.--Мико 10:56, 12 януари 2011 (UTC)

Пряко присъединяване

Къде бе това пряко присъединяване? --Мико 14:33, 13 януари 2011 (UTC)

Нали Т.А. и А.П. са за пряко присъединяване до мирната конференция, но явно не го написах както си трябва. --Подпоручикъ 19:12, 13 януари 2011 (UTC)

До мирната конферензия, тоест по време на войната? --Мико 07:10, 14 януари 2011 (UTC)

Между Солунското примирие 1918 и подписването на Ньойския договор, нали тогава част от емиграцията се обявява за автономия, независимост, протекторат на Великите сили, а хора като Т. Александров искат директно присъединяване към България, очаквайки че тезите на Удроу Уилсън ще бъдат възприети. Все пак, на базата на този пункт започва и противопоставянето на част от емиграцията срещу ВМРО. --Подпоручикъ 08:15, 14 януари 2011 (UTC)

Според мен, след Първата световна (т.е. след основаването на ВМРО) организацията никога официално не се обявява за присъединяване на Македония към България. Jingiby 08:42, 14 януари 2011 (UTC)

Аз също мисля, че след войната няма нито един документ с подобно нещо - не бих се заклел за писмата на Александров и Протогеров, но документ организационен няма. Затова и повдигнах въпроса. --Мико 08:44, 14 януари 2011 (UTC)

Съгласен да - документ няма, лична кореспонденция - да, затова и мигновенно го махнах. --Подпоручикъ 08:47, 14 януари 2011 (UTC)

Ако имаш писмо на некой от лидерите спокойно може да се цитира, даже си требва. (Аз откога се опитвам да разбера кои са другите двама освен Димитър Македонски при гласуването тук).--Мико 08:58, 14 януари 2011 (UTC)

Снимка

Снимка. -- Алиса Селезньова (беседа) 14:38, 17 февруари 2020 (UTC)

Шаблон ВМОРО и ВМОРО

Трябва да се преработи в хоризонтален и да е най-отдолу като другите навигационни, а тук да дойде Организация. --78.90.134.77 11:50, 12 октомври 2020 (UTC)

Еми, бъди смел. -- Алиса Селезньова (беседа) 12:37, 12 октомври 2020 (UTC)

Аз съм - все пак го обсъждаме, некой може да има драма или пък да вземе да се наеме да го направи той/тя? -- Мико (беседа) 18:38, 12 октомври 2020 (UTC)

Аз съм за по-мързеливо решение - да се направи като долап, и пак се освобождава място за шаблон организация. --Протогер (беседа) 03:09, 13 октомври 2020 (UTC)

Готово --Спас Колев (беседа) 13:21, 13 октомври 2020 (UTC)