Бети Фридан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бети Фридан
(Betty Friedan)
американска общественичка
Betty Friedan 1960.jpg
Бети Фридан през 1960 г.
Родена: 4 февруари 1921 г.
Пеория (Илинойс), Съединени американски щати
Починала: 4 февруари 2006 г.
(на 85 г.)
Вашингтон (Окръг Колумбия), Съединени американски щати

Бети Фридан (на английски: Betty Friedan; 4 февруари 19214 февруари 2006) — една от лидерките на американския феминизъм - е американска писателка, активистка и феминистка. През 1966 година Фридан създава и става президент на Националната организация на жените в САЩ (NOW), чиято цел е да въведе жените „в мейнстрийма на американското общество сега“ и „пълно равенство на партньорството с мъжете“.

През 1969 Фридан отстъпва от поста на президент на NOW, след като в края на 60-те години е атакувана от млади радикални феминистки, които настояват за тотална сексуална либерализация, говорейки за насилие и лесбийство. Фридан обяснява по-късно своята тогавашна позиция с думите „Не смятам, че хиляда вибратора могат коренно да променят ситуацията“?“[1]). През 1970 г., след като вече не е президент в организацията, Фридан организира национална Стачка на жените за равенство на 26 август, когато се чества 50-ата годишнина на 19-ата поправка на конституцията на САЩ, която гарантира парвата на жените да гласуват. Стачката е успешна, далеч от очакваното, и само в Ню Йорк стачкуващите са над 50 000 жени.

Активизъм[редактиране | edit source]

Фридан се е застъпвала за пълното равноправие на жените - от равна на мъжете работна заплата до участия в политическия живот на страните и отмяната на забраната на абортите.

Съчинения[редактиране | edit source]

Бети Фридан получава известност след публикацията на нейната книга „Тайната на женствеността“ („The Feminine Mystique“), публикувана през 1963. В нея се разглежда идеята, че понятието женственост („Кой знае какви могат да станат жените, когато най-накрая те получат свобода, за да станат самите себе си?“[1]) е конструкт, измислен от мъжете, с цел да оправдаят ролята на майка и къщовница, която се налага на жените в съвременния свят. Книгата става „vade mecum“ (ежедневен наръчник) за женското движение, като бързо след нейното издаване продава 3 млн. екземпляра.“[1].

Книгата „The Feminine Mystique“ не е преведена още на български и за това присъства в различни текстове във варианти като „Тайната на женствеността“, „Женската мистика“ и т.н.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в „Най-добрите от добрите“ (превод от „Гардиън“, в. „Дума“, 27.12.2006 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]