Бийск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бийск
Бийск
— Град —
      
Герб
Улица „Съветска“ в Бийск.
Улица „Съветска“ в Бийск.
Страна Русия
Федерален субектАлтайски край
РайонБийск
Площ291,67 km²
Надм. височина180 m
НаселениеПонижение 198 433 души (2021)
КметАлександър Студеникин
Основаване1709
Град от1782
Пощенски код659300
Телефонен код+7 3854
МПС код22
Часова зонаUTC+7:00
Официален сайтwww.biysk22.ru
Бийск в Общомедия

Бийск (на руски: Бийск) е град в Русия, административен център на Бийски район, Алтайски край. Населението на града през 2016 година е 203 826 души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

На 29 февруари 1708 г. Петър I подписва указ за изграждането на крепост в близост до изворите на река Об. За начало на съществуването на построената между реките Бия и Катун така наречена „Бикатунска крепост“ се счита 18 юни 1709 г. (тази дата е записана в първия списък на заселниците в крепостта). Крепостта е трябвало да участва в защитата на югоизточните граници на руските имперски търговски пътища, водещи към Китай и Монголия. Въпреки това, през лятото на 1710 г. дървената крепост е разрушена от номадите-джунгари и през 1718 г. е възстановена на ново място – 20 км по-нагоре по течението на Бия, на десния бряг на реката. Старото име не съответства на новото местоположение и така през 1732 г. Бикатунската крепост е преименувана на Бийска. Влизаща в рамките на Бийско-Кузнецката казашка линия, новата крепост през 1756 г. изиграва важна роля за процеса на доброволно присъединяване на алтайците към Русия.

До 1779 г. Бийската крепост влиза в състава на Тоболска губерния. С указ на Екатерина II от 1 май 1779 г. крепостта влиза в Барнаулски окръг като част от Коливанска област. От 1782 г. Бийската крепост се превръща в окръжен град. През 1783 г. Коливанска област е преобразувана в Коливанска губерния. През 1786 г. окръжният град е преместен в Барнаул. Неточностите в официалните документи от този период водят до това, че съвременните градове Бийск и Барнаул си оспорват титлата „първи град“ на Алтайския край. На 1 май 1797 г. е елиминиран градският магистрат на Бийск и жителите на града са принудени да минат под прякото подчинение на градския магистрат на Кузнецк (днес – Новокузнецк). На 26 февруари 1804 г. е формирана Томска губерния, в рамките на която е образуван Бийски окръг на област Барнаул. Оттогава Бийск отново става град.

С премахването на крепостта през 1846 г., градът се превръща от военно-административен в търговски и индустриален център. В Бийск започват да се изграждат предприятия за преработка на местни суровини и материали: кожарска фабрика, спиртоварна, дъскорезница, парна мелница, хладилник и редица фабрики за тухли, както работилници за металообработка. Отличителна черта на финансовото и икономическото развитие в предреволюционното десетилетие е високата концентрация на банков капитал. Заедно с местните кредитни институции, в Бийск успешно функционират офисите на големи банки, като например Сибирската търговска банка, Руско-азиатската и Петроградската международна търговска банка. Капиталовите инвестиции, включително чуждестранните, са насочени най-вече в към добива на злато, дървесина и зърно. Освен всичко останало, в продължение на много десетилетия Бийск е и духовен център на Алтайския край.

На 17 декември 1917 г. в Бийск е установена съветска власт, а за първи председател на Съвета на депутатите е избран Захар Двойних. През юни 1918 г. бийските червеногвардейци вземат участие в сраженията срещу белочехите. На 19 юни 1918 г. градът попада под контрола на войските на Временното Сибирско правителство, начело с А. В. Колчак. През пролетта на 1919 г. в града развива дейност подготвяща въоръжено въстание нелегална болшевишка група под ръководството на П. Н. Мерлин, която е ликвидирана през юни 1919 г. Съветската власт е възстановена на 9 декември 1919 г. По време на Втората световна война на фронта се бият 26 456 бийчани, от които загиват и не се връщат 9772 души. В Бийск са евакуирани редица големи промишлени предприятия (котелна централа, завод „Молмаш“, завод „Продмаш“, завод „Електропеч“, кибритена фабрика и др.) и в тила на войната те продължават да произвеждат необходимата продукция. Освен това, в Бийск се местят 23 болници, в които се възстановяват над 200 хил. ранени. С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 21 февруари 1975 г. градът е разделен на два района – Източен и Приобски, но през 2002 г. това деление е отменено.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 180 метра надморска височина, в часова зона UTC+7. Разположен е на брега на река Бия, недалече от сливането и с река Катун в Алтайския край. Разстоянието до краевата столица Барнаул е 163 km.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Бийск е разположен в зона на влажен умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 3.2 °C.

  Климатични данни за Бийск 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 6,5 9,9 17,4 33,7 36,7 36,6 38,9 38,8 33,6 28,4 19,7 10,8 38,9
Средни максимални температури (°C) −8,9 −7,5 0,0 10,3 19,8 25,4 27,0 24,2 18,6 8,6 −1,6 −7,9 9,0
Средни температури (°C) −13,9 −13,3 −5,9 4,4 12,9 18,7 20,5 17,8 12,2 3,8 −5,9 −12,6 3,2
Средни минимални температури (°C) −18,9 −19,1 −11,7 −1,5 6,0 12,0 14,1 11,4 5,9 −1 −10,1 −17,2 −2,5
Абсолютни минимални температури (°C) −51,8 −50,6 −43,1 −32,4 −7,2 −1,2 0,8 −2,1 −7,6 −24,1 −43,6 −50,5 −51,8
Средни месечни валежи (mm) 32 27 25 42 52 58 64 56 47 45 54 46 548
Източник: Climate Data – Russia,[2] Weather online[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1709 1782 1856[4] 1897 1914 1926 1931[4]
646 2400 3100 17 200 27 000 46 000 53 400
1939 1956 1959 1967[4] 1973[4] 1979 1985
80 000 112 000 146 416 181 000 199 000 211 567 222 000
1989 1991 1993 1996 1999 2001 2003[4]
233 238 235 000 234 000 227 000 225 700 223 500 218 600
2005 2007 2009 2011 2013 2015 2016[1]
227 600 223 000 219 774 210 011 205 250 204 164 203 826

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Промишлеността на града се разраства драстично по времето на Втората световна война, когато някои предприятия от западните части на Русия биват преместени в Бийск. Градът е снабдяван с електроенергия от Бийската ТЕЦ. В Бийск са развити следните промишлености: машиностроителната, фармацевтичната и химическата. Една от най-големите фармацевтични компании в Русия – „Евалар“ е базирана в Бийск. Произвеждат се и оръжия, сред които техника за ракети с твърдо гориво. Селското стопанство е също силно развито.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Бийск разполага с летище и жп гара.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Град Бийск е голям учебен и културен център на Алтайския край. В града се намират четири учебни заведения: Алтайската държавна академия по образованието (бивш Бийски държавен педагогически университет), Бийски технологичен институт (филиал на Алтайския държавен технически университет „И. Ползунов“), филиал на Московския свободен университет и филиал на Московската академия по съвременни хуманитарни науки. Освен висшите училища, възможност за професионално обучение в Бийск предоставят няколко колежи (медицински, музикален, педагогически, политехнически, икономически и колеж по право), четири техникума, професионален лицей и редица професионално-технически училища. Общо образование може да се придобие в Бийския лицей, четири гимназии, кадетска школа и около 40 общообразователни училища (някои от които са основани още в предреволюционните времена). В града функционират и четири музикални училища и 46 институции за предучилищна подготовка.

Културен живот[редактиране | редактиране на кода]

В Бийск работят 15 библиотеки. Централната градска библиотека, която носи името на В. М. Шушкин, е основана през 1900 г., като нейният фонд наброява около 500 000 книги. Основаният през 1920 г. Бийски краеведски музей е един от най-големите и най-стари музеи в Алтайския край. В Бийск работи основаният през 1943 г. Градски драматичен театър (сградата на който е построена за Народен дом през 1914 – 1916 г. от архитекта И. Ф. Носович), кино „Алтай“ (което e затворено) и модерно кино с четири зали „Кинопланета". Освен това, в града има няколко клуба и дворци на културата, както и модерни заведения за отдих на младите хора. Градът разполага с наситен медиен пазар: освен многотиражни вестници се издават повече от 10 списания, в ефира се предават три местни телевизионни канала и се ретранслират 10 национални телевизии, работят и четири местни радиостанции.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]