Билирубин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Bilirubin ZZ.png

Билирубин (на латински: bilis — жлъчна течност / жлъчка и на латински: ruber — червен) е един от жлъчните пигменти.

В чисто състояние представлява кафеникави кристалчета.

Химична формула — C_{33}H_{36}O_6N_4.

Молекулна маса — 584,66214.

Жълтооцветени конюнктиви при жълтеница

Билирубинът представлява един от междинните продукти на разграждане на хемоглобина, извършван в макрофагите на далака, черния дроб и костния мозък. Около 80% от него се образува при унищожаването на стари и повредени еритроцити в далака. При този процес макрофагите разграждат хемоглобина до хем и белтъчна част. При отнемането на желязната молекула от хема се образува биливердин. Под действието на ензима биливердинредуктаза се получава α-билирубин, който се транспортира до черния дроб. Тук чрез допълнителна обработка билирубинът посредством жлъчката се отделя в дванадесетопръстника. Под действието на чревната флора той се превръща в уробилиноген. Около 1/5 от уробилиногенът се реабсорбира от организма, като малка част от него под формата на уробилин се отделя чрез урината. В дебелите черва уробилиногенът се превръща в стеркобилиноген, който допълнително се окислява в стеркобилин и се отделя във фекалиите. Той е и основният пигмент придаващ характерния цвят на изпражненията.

Билирубинът се съдържа в неголеми количества в кръвта на гръбначните животни и човека. Неговата концентрация при здрав човек е 0,2 — 1,4 mg%. При затруднения в оттичането на жлъчката и някои заболявания на черния дроб, хепатит концентрацията на билирубина в кръвта се повишава, като се появява и в урината. Урината придобива тъмен цвят, а видимите лигавици на тялото се оцветяват в жълто. Това състояние се нарича жълтеница.

Външни препратки[редактиране | edit source]