Битка при Вьорт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Вьорт
Част от Френско-пруската война
Karte zur Schlacht bei Wörth (06.08.1870).png
Карта на битката
Период 6 август 1870 г.
Място Фрьошвилер, Франция
Резултат Германска победа
Воюващи страни
War Ensign of Prussia (1816).svg Прусия
Flagge Großherzogtum Baden (1871-1891).svg Баден
Flag of Bavaria (striped).svg Бавария
Flagge Königreich Württemberg.svg Вютемберг
Flag of France.svg Франция
Командири
Фридрих Вилхелм Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента
Сили
75 000 пехота
6 000 кавалерия
300 оръдия
32 000 пехота
4 850 кавалерия
101 оръдия
Жертви и загуби
9 270 мъртви или ранени
1 370 изчезнали
~8 000 мъртви или ранени
~12 000 изчезнали или пленени

Битката при Вьорт (на немски: Schlacht bei Wörth) е битка през Френско-пруската война, състояла се на 6 август 1870 г. в близост до днешните Вьорт и Ба Рен.

Фон на битката[редактиране | edit source]

Генералът на френската рейнска армия маршал Мак Махон свиква I-ви армейски корпус, една дивизия на VII. армейски корпус и една кавалерийска дивизия и се установява на 5 август 1870 г. на западния издигнат край на долината на потока Зауер.

След победата на 4 август в битката при Висамбур кронпринц Фредерик III, генерал на германската 3-та армия, заповядва настъпление в югозападна посока и премества главната си квартира в Soultz-sous-Forêts. За следващия ден той нарежда само разгръщане на позициите и промяна на фронта на армията му.

Начало на сраженията[редактиране | edit source]

Още на 6 август при зазоряване се развиват малки сблъсъци между предните позиции на двете армии. В седем часа Вьорт е завладян от пруски войски. Пруският XI-ти корпус също влиза в сраженията. В 11 часа той започва да заобикаля френските позиции, което кара 1. френска дивизия да промени местоположението си. Дълго време опитите на прусите да направят нещо съществено остават напразни. В 13:00 часа кронпринц Фредерик III лично поема ръководството на войската на бойното поле.

В 13:30 пруският V. корпус щурмува западния край на долината на Зауер между Вьорт и Фрьошвилер, а през това време вютембергската кавалерия се появява по левия фланг подкрепя пруския XI. армейски корпус към атака в ниската част на гората.

Атака на френските рицари[редактиране | edit source]

За да предотвратят поражение при създаващата се обсада, французите отвръщат с контраатака по левия фланг чрез кавалерията си. Тук Мак Махон е поверил кавалерийската дивизия на генерал Хавиер Духезме. Дивизията се състои от тежко въоръжени конници под командването на Александре Михел и два полка. Преди войната Михел е комендант на кралското кавалерийско училище. Неговата бригада е подкрепена от полк на уланите и в 13:00 получава заповед да настъпи срещу XI корпус на Бозе. Михел се оплаква от труднопроходимата почва и от многото дървета в областта, които отнемат от скоростта на атаката. Въпреки трудностите той влиза в битка със своите 1 200 рицари срещу пехотата на вражеската 22-ра дивизия. Саксите отговарят с така наречената „бърза стрелба“, при която след първия залп всеки войник продължава самостоятелно със скоростта, с която може. Тази нова тактика за отбрана от кавалерията е използвана само от прусаците и техните съюзниците. При атаката си френските рицари нахлуват по фланговете на пруската стрелкова линия, установила се в ниската част на планината между Елзасхаузен и Ебербах. Окончателно атаката приключва близо до Морсброн. Нито един рицар не успява да стигне до линиите на пехотата. При атаката французите губят между 800 и 1200 души и почти всичките си коне.[1] Преди войната френските рицари били снабдени с нови шлемове и гръдна броня, което до една степен им помогнало, но без подобна защита уланите нямали никакъв шанс в битката. Неранените рицари, останали без коне, били принудени да напуснат бойното поле пеш и докато били в обхвата на вражеските стрелци някои пруски офицери заповядали атака срещу тях. Атаката само за кратко спира настъплението на XI корпус. В 14:30 ч. прусаците продължават да напредват към Фрьошвилер.

Край на битката и бягство[редактиране | edit source]

В 15:15 часа прусаците настъпват от юг и изток към Фрьошвилер и го щурмуват. Стига се до тежки сблъсъци между двете армии, които приключват едва след като идващите от юг прусаци се обединяват в центъра с пристигащите от север баварци и така изтласкват французите.

Резултат и загуби[редактиране | edit source]

Германците загубват в битката при Вьорт 10 642 души. Загубите за французите са 8 000 мъртви и ранени, както и 9 000 неранени пленници и 6 000 откъснати от частите си войници. Германците завоюват също 30 оръдия и 5 митральози, което отговаря на въоръжението на цяла една дивизия. След няколко дена Мак Махон докладва в Париж, че армията му е загубила всичките си палатки, провизии, хранителни продукти и муниции.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Brigadegeneral Michel überlebt den Angriff und kommandierte später in der Loirearmee eine Kavalleriedivision. Gemäß dem Französischen Wikipedia erreichten nur 17 Soldaten kampffähig wieder die eigenen Reihen.

Литература[редактиране | edit source]

  • Theodor Fontane: Der Krieg gegen Frankreich 1870 - 1871, Gesamtausgabe in 3 Bänden, Verlag Rockstuhl, Bad Langensalza, Reprint 1873/1876/2004, ISBN 3-937135-25-1 (Band 1); ISBN 3-937135-26-X (Band 2) und ISBN 3-937135-27-8 (Band 3)
  • Geoffrey Wawro: The Franco-Prussian War, The German Conquest of France in 1870-1871, Cambridge University Press 2003, 9 Auflage 2008, ISBN 978-0-521-58436-4
  • Karl Klein: Fröschweiler Chronik, Kriegs-und Friedensbilder aus dem Jahr 1870 von Karl Klein, ehem Pfarrer zu Fröschweiler im Elsass, 27.Aufl., C.H.Beck'sche Verlagsbuchhandlung, München 1911

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Schlacht bei Wörth“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.