Битка при Карапанова кория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Карапанова колия
Информация
Период7 юли 1868 г.
МястоКарапанова колия, Османска империя
РезултатПобеда за бунтовниците
Всички атаки предприети от османските части са отблъснати
Оттегляне на четата на юг след стъмняване
Страни в конфликта
Чета на Хаджи Димитър и Стефан КараджаОсманска империя
Командири и лидери
Хаджи Димитър
Стефан Караджа
Али Бей Търновски
Сили
1252 000 +
Жертви и загуби
3 убити
5 ранени
Общо 100 убити и ранени

Битката при Карапанова колия е четвърто сражение между четата на Хаджи Димитър и Стефан караджа срещу 2000 османска армия.

През цялата вечер четата продължава пътя си към Балкана. Ранно сутринта, четата достига селата Долна Липница и Патешница. След съвещание на ръководството е избрана позиция на Карапановата колия. Мястото има редица предимства в доминиращо положение спрямо околната местност.

Изтощените от глад, умора и безсъние четници заспиват и само бодърстват войводите и стражите. След около 4-5 чака един турчин, навлязъл в гората с воловете си съзира четниците, които не успяват да го заловят. Войводите разбуждат дружината и заповядват четниците да се приготвят за бой. Стефан Караджа посочва позицията на всеки четник, създавайки бойни групи като поставя на всяка една един командир. Скоро пристига стражата с известие, че настъпва многоброен противник. Войводите дават указание на всеки един четник. Нареждат да се стреля на месо.

Хаджи Димитър се обръща със слово към четниците:

Братя! Неприятелят вече настъпва. Той е силен много повече от нас, но нова ни е безразлично. Нашата цел не е да превземем Търново или Цариград, но да умрем за свободата на народа си, да турим основа на бъдещето! Прочее, кураж! Удряйте, додето можете! Днешният ден ще бъде паметен не само за нас, но и за целия български народ!

Трясъкът от изстрелите на потерята прекъсва думите на Хаджи Димитър. Четниците отговарят с огън, като стрелят само по жива цел. Потерята която възлиза на около 2000 души, успява да обкръжи четата. Всички неини атаки са отбити. Четниците нанасят големи поражения на османската войска. По обяд пристига и редовна войска от низами. Иван Попхристов заедно с няколко четници припълзява незабелязано и подпалва кръстците, намиращи се отпред. Османската армия се оказва на открито под изстрелите на четниците. Боят продължава чак до вечерта като османците предприемат шест атаки но са постоянно отблъснати. Късно вечерта пристигат нови подкрепления предвождани от османският паша Али Бей. С настъпването на вечерта се прекратяват военните действия. Използвайки пролуки, четата се промъква незабелязана от турските стражи и поема към Стара планина.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). Труд, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 281.