Блаже Стоянов
| Блаже Стоянов | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1946 г.
|
Блаже Христов Стоянов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Блаже Стоянов е роден в 1873 година[3] в битолско-демирхисарското село Големо Илино, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. През юни 1902 година влиза в четата на Аргир Манасиев – Гевгелийски. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като селски войвода. Сражава се при Мургашево на 20 юли, на 11 август при Слепченския манастир и при Церовския-Боишката планина Бигла на 12 септември. През юни 1913 година е пребит от четата на сръбската пропаганда на Божко Вирянец – Боге и е затворен в Крушевския затвор.[1]
На 9 април 1943 година, като жител на Големо Илино, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 28.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Към 9 април 1943 година е на 70 години
