Боян Захариев
| Боян Захариев | |
| български лесовъд | |
| Роден |
6 октомври 1909 г.
|
|---|---|
| Починал |
България |
| Научна дейност | |
| Област | Лесовъдство |
| Семейство | |
| Баща | Йордан Захариев |
Боян Йорданов Захариев е български лесовъд, професор, заслужил лесовъд (1971), заслужил природозащитник (1973), член на Съюза на научните работници в България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 октомври 1909 г. в Кюстендил. Син е на видния български географ, етнограф и фолклорист Йордан Захариев. Завършва Агрономо-лесовъдния факултет в София (1932).
Работи в службата по горско опитно дело при БАН в София (1933 – 1940). Доцент (1940 – 1945), извънреден професор (1945) и професор, ръководител на катедра „Горски култури“ (от 1948) в Агрономо-лесовъдния факултет. След пенсионирането си (1976) е хоноруван професор във ВЛТИ по дисциплината „Горски култури“.
Публикува 116 научни труда и съобщения, автор е на учебници за ВУЗ и горски техникуми.
Носител на ордените „Червено знаме на труда“ (1967) и „Кирил и Методий“ I степен (1980).[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Плодове и семена на по важните горскодървесни видове и определяне на техните качества“ (1946, II изд. под заглавие: „Горски посевни материали“, 1965)
- „Горски култури“ I-II (1953)
- „Горски култури и селекция“ (в съавт. с Г. Пешев и Ив. Савов, 1971)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 236.