Бруно фон Финстинген
| Бруно фон Финстинген | |
| господар на Малберг и Финстинген | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1270 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Мербодо II фон Малберг |
| Братя/сестри | Куно фон Малберг |
| Деца | Хуго I фон Финстинген |
Бруно фон Финстинген/Брунико фон Малберг (на немски: Bruno von Vinstingen; Brunico von Malberg; * пр. 1238; † 1270) е господар на Малберг в Айфел и Финстинген в регион Лотарингия.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на Мербодо II фон Малберг († сл. 1225) и съпругата му Ита фон Мандершайд († 1237), дъщеря на Хайнрих фон Керпен, господар на Унтер-Мандершайд († сл. 1201), и Гертруд († сл. 1201). Брат е на Куно фон Малберг „Велики“, господар на Финстинген (* пр. 1238; † 1262), Хайнрих II фон Финстинген (* пр. 1245; † 26 април 1286), архиепископ на Трир (1260 – 1286), Хайлика фон Малберг (* пр. 1252; † пр. 1259), омъжена за Валтер I фон Геролдсек (* пр. 1224; † 28 септември 1275/1277), и на Агнес фон Малберг, омъжена за Конрад фон Ристе-Пиерепонт.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: с жена с неизвестно име. Те имат пет деца:[1][2]
- Куно фон Финстинген (* пр. 1270; † сл. 1270/1271), господар на Фалкенберг
- Хуго I фон Финстинген († сл. 1304), господар на Димеринген, рицар, женен за Катарина фон Цвайбрюкен († сл. 1275), дъщеря на граф Хайнрих II фон Цвайбрюкен († 1282) и Агнес фон Еберщайн († 1284)
- Хайнрих фон Малберг
- Сузана фон Малберг/Финстинген († сл. 1299, незаконна), омъжена за Буркард VI фон Геролдсек († сл. 1322)
- Валрам фон Малберг
Втори брак: с Кунигунда фон Лютцелщайн († сл. 1270), дъщеря на граф Хуго II фон Люневил-Лютцелщайн († сл. 1244/1246) и Юдит от Лотарингия-Жербевилер († сл. 1246).
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Замък Малберг, 1635 -
Дворец Малберг (2012) -
Дворец Финстинген
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ralph Foss: Schloss Malberg in der Kyllburger Waldeifel. Diplomica, Hamburg 2007, ISBN 978-3-8366-5267-4 (online).
- J. Gamer, M. Berens: Schloss Malberg in der Kyllburger Waldeifel, S. 8.
- Emil Burger: Aus Finstingens Vergangenheit. Geschichte der Stadt und der Herrschaft Finstingen von den ältesten Zeiten bis zur französischen Revolution 1789. Metz 1931.
- Heinrich Witte: Vinstingen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 1 – 5.
- Markus Müller: Höfe und Residenzen im spätmittelalterlichen Reich. Band 15.IV. 2012. S. 422 – 425 (Herren von Finstingen) online Архив на оригинала от 2018-03-01 в Wayback Machine.
- Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 44.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 44.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Brunico v. Malberg Herr zu Vinstingen, Uni Erlangen, ww-person.com
- ↑ Bruno von Vinstingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com