Василка Попхристова
| Василка Попхристова | |
| българска учителка и революционерка | |
 Учителките революционерки Фотинка Петрова (долу вляво) и Аспасия Димева-Якимова, прави – Анета Спирова Олчева, съпруга на Спиро Олчев и Василка Стефанова-Попхристова | |
| Семейство | |
|---|---|
| Съпруг | Георги Попхристов |
Василка Стефанова-Попхристова е българска просветна и революционна деятелка от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Василка Стефанова е българска учителка в Битоля, тогава в Османската империя. В 1901 година е посветена в революционната дейност на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и влиза в тайния революционен женски кръжок. Той се състои предимно от учителки и оказва съдействие на революционната борба в града чрез агитация между жените, пренасяне на писма, пазене и укриване на архиви, приготвяне и прибиране на дрехи от гражданите за затворниците и четите и други дейности. Тогава се запознава и с бъдещия си съпруг Георги Попхристов.[1]
Участва в изработването на въстаническите знамена – Битолският революционен комитет възлага да се направят осем знамена за околиите. Фотинка Петрова разказва: Употребихме свръхусилия и ги изработихме всички. <...> Работехме, то се знае, с въодушевление. Една гледаше към пътната врата, за да не бъдем изненадани от властта, другите бродираха и всички пеехме. И как пеехме! – тихо, от сърце, и понякога плачехме не от скръб, а от благоговеен възторг.[2]
След Илинденско-Преображенското въстание продължава революционната си дейност.[3]
Встъпва в брак с Георги Попхристов в 1906 година в България, където и двамата се преселват.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Революционната борба в Битолския окръг. Спомени на Георги Попхристов // macedonia.kroraina.com. Посетен на 7 юли 2022.
- ↑ За спомените на македонските деятели и знамето на Битолския революционен окръг // Илюстрация Илиндень XII (6 (116)). Илинденска организация, юний 1940. с. 4.
- ↑ Мара Егренка, Битоля // Жените и ВМРО. Посетен на 24 юли 2022.
