Вилхелм IV (Хесен-Касел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм IV фон Хесен-Касел

Вилхелм IV Мъдрия (на немски: Wilhelm IV von Hessen-Kassel, der Weise, * 24 юни 1532 в Касел, † 25 август 1592 в Касел) aus от Дом Хесен е от 1567 до 1592 г. първият ландграф на Хесен-Касел и основател на линията Хесен-Касел.

Вилхелм поддържа природните науки и е компетентен и известен астроном. Той основава в Касел първата астрономическа обсерватория в Средна Европа, оборудва я с най-модерните инструменти и помага на Тихо Брахе. От 1579 г. при него работи Йост Бюрги. Вилхелм изработва сбирка от ценни часовници и научни инструменти от всякакъв вид.

Той е най-голямият син на ландграф Филип I Великодушни от Хесен (1504–1567) и съпругата му Христина Саксонска (1505–1549), дъщеря на херцог Георг от Саксония. През 1547 г. баща му предава на него и майка му управлението и отива в затвор на император Карл V. След договора от Пасау баща му се връща обратно от затвора и дава на Вилхелм да участва и по-нататък в управлението. Той замества баща си в изборите на ерцхерцог Максимилиан през 1562 г. за римски крал във Франкфурт. На 6 април 1562 г. баща му поделя земите си между Вилхелм и неговите братя. Вилхелм получава Долен Хесен, с резиденция град Касел, голяма част от бившото Графство Цигенхайн и хеската част от Господство Шмалкалден.

На 28 май 1568 г. братята се споразумяват в Цигенхайн за подялбата. Вилхелм стака така основател на линията Касел на хеската княжеска фамилия. Неговите три по-малки братя основават линиите Хесен-Марбург, Хесен-Рейнфелс и Хесен-Дармщат.[1]

Семейство и деца[редактиране | edit source]

Вилхелм IV се жени на 11 февруари 1566 г. в Марбург за Сабина от Вюртемберг (1549–1581), дъщеря на херцог Христоф от Вюртемберг (1515–1568) и принцеса Анна Мария от Бранденбург-Ансбах (1526–1589).

Вилхелм IV има от брака му със Сабина от Вюртемберг децата:

Вилхелм има от преди брака му извънбрачни деца с Елизабет Валенщайн:

  • Христине (1552?–); ∞ 1570 Николаус от Гаугребен
  • Филип Вилхелм фон Корнберг (1553-1616); ∞ 1. 1582 Анна Христина фон Фалкен († 1602); ∞ 2. 1603 Христина фон Бойнебург (1582–1632)
  • Вилхелм († 1564)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Walther Ribbeck: Wilhelm IV. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 32–39.

Литература[редактиране | edit source]

  • F. Albrecht: Die Sternwarte des Landgrafen von Hessen Wilhelms IV. zu Kassel, in: Das Weltall. Illustrierte Zeitschrift für Astronomie und verwandte Gebiete 2 (1902), S. 229-237, 251-254.
  • Jürgen Hamel: Die astronomischen Forschungen in Kassel unter Wilhelm IV. Mit einer Teiledition der deutschen Übersetzung des Hauptwerkes von Copernicus um 1586 (Acta Historica Astronomiae; 2). Thun: Deutsch 1998.
  • Paul A. Kirchvogel: Tycho Brahe als astronomischer Freund des Landgrafen Wilhelm IV. von Hessen-Kassel, in: Sudhoffs Archiv 61 (1977), S. 165-172.
  • Paul A. Kirchvogel: Wilhelm IV, Tycho Brahe, and Eberhard Baldewein - the Missing Instruments of the Kassel Observatory, in: Vistas in Astronomy 9 (1968), S. 109-121.
  • John H. Leopold: Astronomen, Sterne, Geräte. Landgraf Wilhelm IV. und seine sich selbst bewegenden Globen. Luzern: Fremersdorf, 1986.
  • Ludolf von Mackensen: Die erste Sternwarte Europas mit ihren Instrumenten und Uhren. 400 Jahre Jost Bürgi in Kassel. Ausstellungskatalog hg. v. Landesmuseum in Kassel. München: Callwey 1979.
  • Sabine Salloch: Das hessische Medizinalwesen unter den Landgrafen Wilhelm IV. und Moritz dem Gelehrten. Rolle und Wirken der fürstlichen Leibärzte. Diss. Marburg 2006.
  • Senta Schulz: Wilhelm IV. Landgraf von Hessen-Kassel (1532-1592). Diss. Leipzig 1941.
  • Bernhard Sticker: Landgraf Wilhelm IV. und die Anfänge der modernen astronomischen Meßkunst, in: Sudhoffs Archiv für Geschichte der Medizin und der Naturwissenschaften 40 (1956), S. 15-25.
  • Christoph Rothmann, Miguel A. Granada, Jürgen Hamel, Ludolf von Mackensen, Christoph Rothmanns Handbuch der Astronomie von 1589, Verlag Harri Deutsch 2003

Външни препратки[редактиране | edit source]