Виртуална частица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Виртуална частица във физиката е частица, която съществува за кратко време, при която енергията и импулса не са свързани по познатия ни начин. При виртуалните частици се наблюдават същите закони за запазване като и реалните.

По дефиниция, виртуалните частици не могат да бъдат наблюдавани, понеже в момента, в който бъдат уловени, се превръщат в реални. Тоест не може да я регистрараме но може да усетим нейното въздействие. Пример за такава частица е гравитона.

Необходимостта от виртуални частици възниква в Квантовата теория на полето, където взаимодействията между реалните частици се описват като обмен на виртуални частици.

Всеки процес, в който са въвлечени виртуални частици, може да бъде описан схематично с Диаграми на Файнман, което улеснява пресмятанията.

Виртуалните частици не се подчиняват на уравнението m^2c^4 = E^2 - p^2c^2, в частност могат да имат отрицателна кинетична енергия. С увеличаване на времевия и пространствен интервал, амплитудата на вероятността за тяхното съществуване клони към нула, което обяснява и бързата след появяването им анихилация. Тяхното съществуване може да се разглежда и като проява на тунелния преход.

За обяснението на голям брой явления са необходими виртуални частици:

  • Кулоновата сила представлява обмен на виртуални фотони между два заряда. В триизмерното пространство от това следва, че силата намалява с квадрата на разстоянието между зарядите.
  • Силното ядрено взаимодействие представлява обмен на виртуални глуони. Това е причината атомните ядра да са стабилни, въпреки че протоните следва да се отблъскват понеже са с еднакви заряди.


Източници[редактиране | edit source]

Тази статия е съкратено и преведено копие от оригиналната статия [1]. Оригиналът, както и преводът, са защитени от лиценза за свободна документация GNU.