Войнишки партизански батальон „Петко Напетов“

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Войнишкият партизански батальон „Петко Напетов“ е български партизански отряд, създаден от дезертирали български военнослужещи в Югославия по време на партизанското движение в България през 1941 – 1944 г.

Създаден е и действа на югославска територия. През август 1944 г. войници от XI пехотен полк на XXV пехотна дивизия преминават на страната на югославските партизани. Формират Войнишкия партизански батальон „Петко Напетов“ в района на Пожаревац и Ниш. Оперативно е подчинен на Югославската народна освободителна армия. Командир на батальона е Георги Чифчиев, а политкомисар – Атанас Цилев.[1]

Батальонът действа заедно с югославските партизани. Пробива си път с бой и на 9 септември 1944 г. влиза в Кюстендил, където се присъединява към Българската армия и участва по-късно във войната срещу Германия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II. 1943/1944 г., С., 1976, с. 168