Възел (филм)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Възел.
| Възел | |
| Јазол | |
| Режисьори | Кирил Ценевски |
|---|---|
| Сценаристи | Славко Яневски |
| В ролите | Ацо Йовановски Кирил Ристоски Костадинка Велковска Лазар Ристовски Петър Арсовски |
| Музика | Илия Пейовски |
| Оператор | Слободан Стойков Драган Салковски |
| Монтаж | Димитър Гърбевски |
| Филмово студио | Вардар филм - Скопие Македония филм - Скопие Градски кина - Скопие |
| Жанр | Игрален филм – военен |
| Премиера | 1985 г. |
| Времетраене | 117 минути |
| Страна |  Северна Македония |
| Език | Македонска литературна норма |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Възел“ (на македонска литературна норма: „Јазол“) е военен филм от Република Македония от 1985 година, на режисьора Кирил Ценевски по сценарий на Славко Яневски.[1]
Главните роли се изпълняват от Ацо Йовановски, Кирил Ристоски, Костадинка Велковска, Лазар Ристовски и Петър Арсовски.[1]
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Действието на филма се развива през март 1943 г., когато евреите са транспортирани към лагери и проследява съдбата на евреите от Скопие. Хирургът Никола, на когото е отнет лицензът за работа, прекарва дълги монотонни вечерни часове в хотелския бар. Филмът обрисува абсурдите на войната, заради които майор Щайн се самоубива. В неразборията Никола успява да избяга от бара заедно с пленения Симеон. Постоянно пияният и политически неориентиран Никола в началото се колебае, но после решава да помогне на Симеон. В историята е намесена и бившата приятелка на Никола – Мария. Тя иска от Никола да докаже любовта си към нея и го ревнува от бившата му колежка Дора. След серия събития Дора умира в престрелка, в която Никола застрелва полицая, който я е убил. Самият Никола е ранен и бяга при Мария, търсейки помощ. Там обаче го намира полицията и го убива. Никола умира в ръцете на Мария.[1]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1985 ФЮИФ, Пула, Златна арена за тонрежисьора Глигор Паковски;
- 1985 ФФ „Братя Манаки“, Битоля, Златна плакета за най-добра работа с камерата на Драган Салковски[1]
