Георгиос Алексиу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгиос Алексиу
Γεώργιος Αλεξίου
гръцки революционер
Роден

Георгиос Алексиу, известен като Макрис (на гръцки: Γεώργιος Αλεξίου - Μακρής), е гръцки революционер, капитан на чета на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, агент от ІІ ред.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алексиу е роден в западномакедонския град Гревена, тогава в Османската империя. Присъединява се към гръцката въоръжена пропаганда в Костурско. Заедно с четата на Спиридон Болас се опитва да помогне на Алексис Караливанос, който обаче е разгромен от турската армия. След това събитие, Алексиу бяга в Лариса, Гърция. Връща се в Македония под командването на Аристидис Маргаритис. От 1904 до 1905 година действа в Кастанохорията, заедно с други андартски чети, за да върнат граничните български села в областта към Патриаршията. Работи в тясно сътрудничество с Михаил Цондос в селата Бела църква и Жиковища. След предателство четата му е обкръжена от войска в Чърчища (Цукалохори), но четата му успява да се измъкне с минимални загуби. През октомври 1910 г. е арестуван от младотурската власт и осъден на доживотен затвор. Участва в Балканската война от 1912-1913 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 20. (на гръцки)