Големи числа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Голямо число)
Направо към: навигация, търсене

Голямо число се нарича число, което е значително по-голямо от тези в ежедневна употреба. С големи числа обикновено работят математиката, астрономията, кристалографията и космологията.

[редактиране] Наименование на големите числа

Така например числото един милион има шест нули, а един милиард или както още се нарича един билион - девет нули, един трилион - 12 нули. Първата сричка от трилион идва от латинското наименование на три. Ако продължим по този метод да заместваме с латинските думи за четири, пет, шест и т.н. до девет, ще получим имената на числата до нонилион - число с 30 нули. По същия начин се образуват и числата с повече нули - по вече посочения метод с използване на латинските думи за 10 и нагоре. Така получаваме името на числото с 33 нули - децилион; с 36 нули - ундецилион. Продължаваме да добавяме по 3 нули на всяко предходно число и получаваме името куатродецилион - единица с 45 нули след нея, куиндецилион - 48 нули, сексдецилион - с 51 нули, септемдецилион - с 54 нули, октодецилион - с 57 нули, новемдецилион - с 60 нули и вигинтилион - с 63 нулизинколион тоест 10 на 80 степен и преди гугъл и гугъл плекс-сонтилионемун 10 на 90 степен това число е измислено от Ричард сонтимел,който е искал да създаде най-голямото число в света


Можем да продължим по същия начин, използвайки и следващите латински думи, докато стигнем числото със 100 нули. То е наречено гугол (просто измислена дума, от него впоследствие е взаимствано и името на търсачката Google). Това число е толкова голямо, че е повече от броя на всички атоми във видимата ни вселена. Друго голямо число е гуголплекс,това е 10 на степен 1,000,000,000.000,000,000,000,000 . Гуголплекс има толкова много нули, че цялата видима вселена няма да стигне само да го напишем, дори ако можехме да поберем по една нула във всеки атом. Едно от най-големите числа, използвано до момента в математическо доказателство е числото на Греъм. То е много по-голямо от гуголплекс. Открито е през 70-те години от математикът и бивш цирков артист - Рон Греъм. Отнася се до бихроматични хиперкубове и не може да бъде изразено без специална бройна система.

l