Гонартроза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гонартроза


Дефиниция[редактиране | edit source]

Най-често срещаната артроза. Първичният неинфламаторен процес се последствува от иритация на синовията. Чрез хронични процеси на дегенерация се стига до промени в ставната капсула, костите и мускулите.

Патогенеза[редактиране | edit source]

Реакция на несъответствие между способност за натоварване и локално натоварване.

Етиология[редактиране | edit source]

  • Първична гонартроза - идиопатична, взаимодействие на нутриционни, хормонални, генетични и възрастови фактори
  • Вторична гонартроза - при нарушения на оста (Х или О), при състояние след менискектомия, след имобилизация, посттравматична, при нарушения в обмяната на веществата, при нестабилност, наранявания на хрущяла, при колагеноза и хемофилия

Стадии[редактиране | edit source]

  • 1. Изостряне на интеркондиларната еминенция и на ръба на пателата
  • 2. Шипове на тибията, леко стесняване на ставната цепка, започваща деформация на фемура, умерена субхондрална склероза
  • 3.Намаляване на ставната цепка наполовина, остеофити и на фемура, остеофити на пателата
  • 4.Изразено стесняване на ставната цепка, цистични промени до костна деструкция, сублухация между фемур и тибия

Клинична картина[редактиране | edit source]

  • Болка в ставата при движение и натоварване, по-късно болки в покой и през нощта.
  • Чувство на скованост, склонност кым оток, болки при промяна на времето
  • Инактивитетна атрофия
  • Блокади чрез corpora libera

Налице е бавна прогредиенция на симптоматиката. Движението нагоре по стълбите се удава по-лесно от това надолу, за разлика от коксартрозата.

При активирана артроза болки при движение и покой, вътреставен излив, затопляне на ставата, високостепенно нарушение на подвижността.

Принципи на терапията[редактиране | edit source]

Консервативно лечение[редактиране | edit source]

Винаги се започва с консервативна терапия. Важно е движението и увеличаването на мускулната маса. Прилагат се лекарства с противовъзпалително и аналгетично действие, миотонолитици, средства за подобряване трофиката на хрущяла. Лечебната физкултура се допълва от електротерапия, балнеотерапия и инфилтрации. Възможно е прилагането на ортопедична техника - бастун, промяна на петата на обувката, коригиращи подложки при варусна или валгусна деформация.

Оперативно лечение[редактиране | edit source]

Индикация за оперативно лечение се слага при отказване на консервативното. Прилагат се следните методи:

Литература[редактиране | edit source]

  • Orthopädie, Cheklisten der aktuellen Medizin, Imhoff u.a. Thiemeverlag Stuttgart 2005