Горни Цибър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горни Цибър
България
Red pog.png
Горни Цибър
Област Монтана
Red pog.png
Горни Цибър
Общи данни
Население 171 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 33,763 km²
Надм. височина 95 m
Пощ. код 3632
Тел. код 09745
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 16639
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Вълчедръм
Иван Барзин
(ЗСАС)

Го̀рни Цѝбър е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, Област Монтана. Населението на Горни Цибър е румънско-говорещо. Селото е оземлено на територия на вакъфски земи със специален ферман през 1812 г.

География[редактиране | edit source]

Намира се на брега на р. Дунав, на почти равни отстояния от гр. Лом и гр. Козлодуй.

История[редактиране | edit source]

Възниква като римска крепост по Мизийския път от делтата през Augusta/Хърлец/,Regiana /Козлодуй/, Cebrus/Цибър/, Pomodiana/Станево/, Almus/Лом/ и нагоре. Значението му нараства с разделянето на провинцията на два протектората - Горна и Долна Мизия Moesia superior/ Moesia inferior, за граница между които служи река Цибрица. Тук през 28 г. пр. Хр. става решителната битка между разбунтували се варварски племена и голяма римска войска, предвождана от талантливия и хитър Марк Лициний Крас (младши) - внук на триумвира със същото име. В битката загива и сам вождът на бастарните - Делдон. През II в. крепостта е унищожена от варвари и възстановена при Юстиниан.

Горни Цибър - общ изглед
Традиционни селски носии с. Варош (Горни Цибър) 1918 г.

Римският каменен път, слизащ към устието през една от цибърските махали, се ползва активно до Освобождението.

Мъжете от селото, въпреки че говорят румънски език, са били лоялни поданици на царството и участват с 15-тий пеший ломский полкъ и в състава на І-ва Българска армия във всички войни, водени през ІІІ Българско царство на територията на съседните държави без Румъния. Дават много жертви, вкл. трима души в заключителната фаза на ІІ Световна война на територията на Унгария. Има голям възпоменателен паметник в двора на местното училище.

През Септемврийското въстание от 1923 г. наказателните взводове (шпицкоманди) убиват 10 въстаници от с. Горни Цибър. Останките на 5-има от тях изплуват и са погребани в паметник-костница в центъра на селото.

През 1950 г. в Горни Цибър е разкрита от тогавашната комунистическата Държавна сигурност нелегална група на противници на насилствената колективизация, действаща като част от голяма мрежа от антикомунистически настроени земеделци в Северозападна България. Осъдени са 12 жители на Г. Цибър и околни села, Врачанският окръжен съд издава в гр. Лом 5 смъртни присъди, от които са изпълнени 3.

Момче и момиче в румънски носии - с. Горни Цибър

През 1980 г. на територията се активизира старо свлачище, което разрушава водопровода, жилищни и обществени сгради, инфраструктура. С решение на МС на НРБ жителите на селото са обезщетени за повредите на имотите с препоръка да бъде изместено селото. Понастоящем постоянно живеещи са ок. 200 души, а бивши жители и потомци са пръснати в околните населени места и в цяла България.

Религии[редактиране | edit source]

Вероизповедание - Източноправославно християнство

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Устието на р. Цибрица се отваря ветрилообразно, разсичайки хълмовете с денивелация от около 100 m. Богатото разнообразие на льосови, смолничави, алувиални пластове върху древен свлачищен масив с прохладно северно изложение, множество извори, естествени езерца, голяма в миналото акациева гора и всичко това от панорамния поглед на шосето над селцето правят незабравимо впечатление. Пролетните "черешови води" на Дунава нерядко заливат хиляди декари от низината като оформят огромни естествени развъдници на дивия дунавски шаран, платиката и др. Характерни са оформящите хребета проходи - унии (unii, на български се наричат "фунии") - изкуствено прокопани римски пътища, свързващи преминаващия оттук римски път Via Danubia с брега на Дунав.

За източна граница на землището и досега служи т. н. "Окоп" - земно-насипно защитно укрепление, ориентирано север-юг от Дунава към с. Хайредин и нататък. Познат от нашите учебници по история като "Аспарухов" или 'Шишманов вал, той най-вероятно е част от защитна система на граничните средновековни области (още два успоредни вала при Лом и Кнежа, а така също и в Олтения; подобни при Кавакли и в Ямболско). Преки сведения няма, но по-късните административни деления са съобразени все с тази граница.


Редовни събития[редактиране | edit source]

Съборът на село Горни Цибър, който се провежда на 02.08. (св. пророк Илия по стар стил) всяка година.

Други[редактиране | edit source]

Прилежащият бряг е предпочитано място за лятна почивка, и риболов сред тихи места и девствена природа, а на островите на Дунава (някои от тях резервати) се въдят редки птици и видове. Землището е включено в "Натура 2000" заради орнитоложкото богатство (сива чапла, къдроглав пеликан, черен щъркел и много др.). Много подходящо място за развитие на пчеларството - богата паша, водоизточници, постоянен лек бриз. Фауната е богата и подходяща за лов - сърни, глигани, зайци, лисици, всякакви степни и водни птици (въздушен път за миграция на гъски и др.).

Землището е традиционен производител на зърнени култури. Малко по-слаби хранителни показатели при пшеницата заради бедните на азот и минерали почви, но изключителни резултати при пролетниците. В полето - тънък плодоносен слой - 40-50 cm на места, почви леки (чернозем-смолница).

Терасите около селото са много подходящи за лозарство и овощарство. В миналото над 2500 дка лозя, вкл. редките вече фурминт (токайско), черен и бял влашки отел, резакия, памид и др. Традиционен винарски край. Гроздето се разпуква грубо и лежи цяла година с "майката". В резултат се получава тежко, богато на танини вино. Рядко се прави "самоток" - вино за отбрани гости и жени, ферментирало тихо, без джибрите и многократно филтрирано (преточено). Ракията обикновено е джиброва и силна до над 550

Климат[редактиране | edit source]

Климатът е изразено континентален и степен, характерен със сухо и много горещо лято и студена и люта зима. Най-приятен сезон е късната пролет (април-май) или ранната есен.

Легенди[редактиране | edit source]

Разпространена е легендата за Данила Разбойника (Danila Hotul) - влашкият Робих Худ, който нападал и обирал турската поща източно от селото, скривал златото в пещера под брега и преминавал от единия бряг на Дунава на другия. Тогава Дунава не е бил граница за власите и те свободно го преминавали със своите лодки "лунтрии". Пещерата и имането все още не са открити.

Друга местна легенда пък говори за един цибърски рибар, уловил голям сом, който обърнал лодката му. За да не го изпусне, рибарят го яхнал като кон улавяйки се за мустаците му като за поводи и леко-леко "на кормуване" го докарал в плитчините в устието на Цибрица. Селяните 3 дни яли сом, а от мустаците му направили въжета на всички волски кола и върви за цървулите на мъжете...

Кухня[редактиране | edit source]

Традиционни ястия от Горни Цибър (Варош):

Miel copt la cuptor (cu cimbru, cuperci si ceapa verde) - Агне на фурна (със гъби, зелен лук и мащерка).

Mura (moare)de crap - Саламура от шаран.

Stiuca la cuptor (cu vin alb, usturoi pisat si foi de dafin). - Шука в сос от бяло вино, кълцан чесън и дафинов лист.

Peste sarat la cuptor (cu ceapa taiata marunt, usturoi pisat si patlajani rosii tocati)- Осолена риба (веяна) риба на фурна (в кълцан чесън, ситно нарязан кромид и доматен сок).

Pui cu ciuperci si smantana - Пиле с гъби и сметана.

Cocos umplut innabusit la cuptor - Домашен петел пълнен (на фурна).

Carnati de carne de porc - Наденица от свинско.

Mamaliga cu oua si brinza - Качамак със яйца и сирене.

Salau la cuptor - Костур на фурна.

Crap umplut innabusit) - Пълнен шаран.

Icre - Хайвер.