Горно Градище (Тръстеник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горно Градище
Горно Градиште
Карта
Информация
Страна Северна Македония
Терит. единицаобщина Свети Никола
МестоположениеТръстеник
ОсноваванеКъсна античност
СтроителствоIV век
Състояниечастично запазена
Собственикдържавна

Горно Градище (на македонска литературна норма: Горно Градиште) е антична и средновековна крепост над щипското село Тръстеник, Северна Македония.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта се намира на 2,5 km западно-северозападно от Тръстеник и на 1 km южно от Гюрищкия манастир.[1] На километър югоизточно е по-голямата крепост Долно Градище. В северното подножие, покрай манастира и село Преод, е минавал старият път Скопие – Щип, който пресича тамошната ниска планина; оттам и името на селото Преод, тоест Преход.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е на не много висока чука от венеца на Църн връх, близо до главното било и до един от проходите към долината на Пчиня. Крепостта е обрасла с гъста ниска гора, а хумусът покрива археологическите останки. Представлява правоъгълно пространство с размери 50 × 30 m, оградено с по-слаб зид и с вход от югозапад. В средата на това пространство има квадратна кула. От двете страни укрепената позиция е естествено защитена от отвесни скали.[1]

Идентификация[редактиране | редактиране на кода]

Tомо Томоски локализира споменатия в историческите извори град Коритос в района около Гюрище. Също така поставя там някъде и резиденцията на деспот Йоан Оливер. Според Иван Микулчич Томоски не предлага никакви доказателства за идентификацията на Коритос с Долно Градище, а пък малките крепости при Долно и Горно Градище не могат да се сравняват с величествената крепост Хисар, откъдето според него е управлявал деспот Оливер и след него Константин Деянов.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 283.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 281.