Долно Градище (Тръстеник)
| Долно Градище Долно Градиште | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Терит. единица | община Свети Никола |
| Местоположение | Тръстеник |
| Основаване | Късна античност |
| Строителство | IV век |
| Състояние | частично запазена |
| Собственик | държавна |
Долно Градище[1] или Градище[2] (на македонска литературна норма: Долно Градиште) е антична и средновековна крепост над щипското село Тръстеник, Северна Македония.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта се намира на 1,5 km западно-северозападно от Тръстеник и на 0,6 km южно от Гюрищкия манастир. Това е висока 70 – 80 m чука, която едва се издига над околните хълмове и склонове, в подножието на Църн връх. От нея се открива гледка далеч на изток в полето. В северното подножие, покрай манастира и село Преод, е минавал старият път Скопие – Щип, който пресича тамошната ниска планина; оттам и името на селото Преод, тоест Преход.[1] На километър северозападно е малката крепост Горно Градище.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
На заравнения връх през Късната античност е изградена стена с хоросан, ограждаща площ с размери 325 × 155 m (2,8 ha). Предната стена е била подсилена с поне 3 кули и показва две фази на строителство – от IV и VI век. В средата на кастела, на малка скала е акрополът (40 × 22 m). Има много здрава стена с кула в източния край и щерна за вода и датира от VI век. Открити са множество парчета късноантична керамика и монети от края на III до VI век. В южното подножие се е простирало селището, в което е частично разкопана базилика от VI век. На 1 km източно е открита още една по-малка църква.[4]
Така големият кастел Долно Градище контролира голяма част от границата между провинциите Македония и Дардания, минаваща по билото на Църн връх – Градешка планина.[4]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Доброто състояние на акропола показва, че малката крепост се е използвала и през Късното средновековие без значителни ремонти. Тогава е построен Гюрищкият манастир с църквата „Света Богородица“, а около средата на XIV век в него е погребана царица Мария Палеологина, втората съпруга на Стефан Дечански.[4]
Идентификация[редактиране | редактиране на кода]
Tомо Томоски локализира споменатия в историческите извори град Коритос в района около Гюрище. Също така поставя там някъде и резиденцията на деспот Йоан Оливер. Според Иван Микулчич Томоски не предлага никакви доказателства за идентификацията на Коритос с Долно Градище, а пък малките крепости при Долно и Горно Градище не могат да се сравняват с величествената крепост Хисар, откъдето според него е управлявал деспот Оливер и след него Константин Деянов.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 281.
- ↑ а б Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 283.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 282.
