Двама бойци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Двама бойци
Два бойца
РежисьориЛеонид Луков
СценаристиЕвгений Габрилович
В ролитеБорис Андреев
Марк Бернес
Максим Щраух
МузикаНикита Богословски
ОператорАлександър Гинцбург
Филмово студиоУзбекфилм
Премиера1943 г.
Времетраене80 мин.
Страна СССР
Езикруски
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie
Двама бойци в Общомедия

Двама бойци“ (на руски: Два бойца) е съветски игрален филм, режисиран от Леонид Луков в условията на евакуация по време на Германо-съветската война през 1943 г. в Ташкент.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Сюжет накратко[редактиране | редактиране на кода]

Легендарният военен филм по романа на Лев Славин „Моите сънародници“, който разказва за приятелството на фронтовата линия на войника Аркадий Дзюбин, заварчик от Одеса, и Саша Свинцов – „Саша от Уралмаш“: стоманолеяр, филм, пълен с хумор, доброта и такова разбиране на живота на войника, че филмът се радва на успех в продължение на много години. „Двама бойци“ стана първият филм, който утвърждава общата проста истина: на война хората не само се бият, но трябва и да живеят във война. Действието се развива на Ленинградският фронт, през 1941 г., където войната придобива позиционен и окопен характер и където затишията между боевете започват да се увеличават и предоставят възможност да се вгледаме отблизо в своите герои в ежедневната обстановка в землянките, да слушаме техните обикновени разговори и шеги по време на затишие и просто ги погледнем в очите.

Сюжет напълно[редактиране | редактиране на кода]

Беше 1941 г. Беше година на тежки и напрегнати битки на Ленинградския фронт. Силната другарска връзка помогна на бойците в трудни моменти на ожесточени битки. Дълбоко военно приятелство свързва картечаря Аркадий Дзюбин, заварчик от Одеса, с уралския производител на стомана Саша Свинцов. Но един ден приятелите се скараха сериозно: след като получиха още една еднодневна ваканция, те се разхождаха из Ленинград. Малко смутен, Саша призна на приятеля си, че има позната в града, Тася, която го покани да я посети. Цяла вечер, докато приятелите гостуваха на Тасия, Аркадий не спря да говори нито за минута. Той разказваше забавни истории, шегуваше се и пееше, а Саша мълчеше през цялото време. Когато Аркадий и Саша се върнаха късно вечерта във военната си част, се оказа, че по време на тяхното отсъствие е имало тежка битка и много от техните колеги войници са загинали. За да развесели бойците, Аркадий с обичайното си остроумие разказва на другарите си историята за „нещастната“ любов на Саша. Свинцов е дълбоко обиден от шегата на приятеля си и те се карат, но тази кавга не разделя приятелите за дълго. Гореща битка кипи и Дзюбин защитава ДОТ в бункера от атакуващия враг. Боецът изпълнява задачата, но в същото време е сериозно ранен. Рискувайки живота си, Саша носи ранен приятел от бойното поле.

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Във филма се изпълняват две песни Тъмна нощ (на руски: „Тёмная ночь“) и „Шаланды, полные кефали“ (музика Никита Богословски, стихове на Владимир Агатов). Във филма са изпълнявани от Марк Бернес и стават много известни и се изпълняват от много други изпълнители.

Създатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Автор на сценария: Евгений Габрилович
  • Режисьор: Леонид Луков
  • Оператор: Александър Гинзбург
  • Художник: Володимир Каплуновски
  • Композитор: Никита Богословски
  • Автор на стихове: Володимир Агатов
  • Звук: Арнолд Шаргородски

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

  • Марк Бернес – Аркадий Дзюбин
  • Борис Андреев – Саша Свинцов
  • Вера Шершнева – Тася
  • Янина Жеймо – медицинска сестра
  • Максим Щраух – професор
  • Иван Кузнецов – Галанин
  • Степан Крилов като майор Рудой
  • Лаврентий Масоха – Окулита
  • Андрей Сова – артилерист

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]