Диво сърце (теленовела, 1993)
| Диво сърце | |
| Corazón salvaje | |
| Жанр | Теленовела |
|---|---|
| Създател(и) | Каридад Браво Адамс |
| Сценарий | Мария Саратини (версия и либрето) |
| Режисура | Хосе Рендон Алберто Кортес |
| Камера | Хосе Мигел Валдес |
| Актьори | Едит Гонсалес Едуардо Паломо Енрике Лисалде Ана Колчеро Клаудия Ислас |
| Начална мелодия | Corazón salvaje (в изпълнение на Мануел Михарес) |
| Крайна мелодия | Corazón salvaje (композирана от Хорхе Авенданьо) |
| Страна |  Мексико |
| Език | Испански |
| Епизоди | 160 |
| Продукция | |
| Изпълнителен продуцент | Хосе Рендон |
| Времетраене | 20-24 минути |
| Разпространение | |
| ТВ канал | Canal de las Estrellas |
| Излъчване | 5 юли 1993 - 18 февруари 1994 |
| Хронология | |
| Свързани продукции | Непокорно сърце (2009/10) |
| Страница в IMDb | |
„Диво сърце“ (на испански: Corazón salvaje) е мексиканска теленовела, режисирана от Хосе Рендон и Алберто Кортес, и продуцирана от Хосе Рендон за Телевиса през 1993-1994 г. Версията, написана от Мария Саратини, е третата телевизионна адаптация, базирана върху класическия едноименен роман на мексиканската писателка Каридад Браво Адамс, който разказва за легендарния любовен триъгълник между две млади графини, Моника и Ейми, и Хуан дел Диабло, незаконен син на богат земевладелец.
В главните роли са Едит Гонсалес и Едуардо Паломо, а в отрицателните - Ана Колчеро, Ариел Лопес Падия, Арсенио Кампос и Клаудия Ислас. Специално участие вземат Сесар Евора, Исаура Еспиноса, Йоланда Вентура и първите актьори Лус Мария Агилар, Кета Лават, Кета Караско, Хулио Монтерде и Енрике Лисалде.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Историята се развива в началото на XX век в Пуерто Валярта, където ще станем свидетели на раждането на една величествена, дълбока и вълшебна страст между двама млади, които могат да изглеждат съвсем различни, но които са предопределени да бъдат заедно завинаги.
Хуан дел Диабло и Андрес Алкасар и Вайе са синове на Франсиско Алкасар и Вайе, богат земевладелец. Първият е незаконен, резултат от извънбрачната връзка на Франсиско със съпругата на беден рибар, докато вторият е законният му син от съпругата му София Молина, дама от висшето общество, изтънчена, но зла. Хуан, наречен „дел Диабло“ заради неговата дива и конфликтна личност, е бил малтретиран от рибаря след смъртта на съпругата му, който мрази и детето и баща му.
Франсиско разбира за съществуването на Хуан и изразява в писмо желанието си да го признае за свой син, и да му даде домът, който заслужава, но София силно се противопоставя. Франсиско иска писмото да бъде предадено на Ноел Манера, адвокат и негов верен приятел. Франсиско претърпява инцидент с кон. Малко преди да умре, той кара сина си Андрес да обещае, че ще приеме и обича Хуан като свой брат. Франсиско умира, а София скрива писмото, а след това изгонва Хуан от дома им.
Минават години... Графиня Каталина Монтеро вдовица де Алтамира и двете ѝ дъщери, младите графини Моника и Ейми, се връщат във Веракрус, за да изпълнят обещанието, което тя и братовчедка ѝ София са си дали преди години – да оженят Моника и Андрес. Моника е добра и чувствителна млада жена, пълна противоположност на сестра си, която е фриволна и капризна. Моника се влюбва в Андрес, но той – в Ейми, и предпочита нея за съпруга, въпреки споразумението между майка му и Каталина. Моника, разочарована и унижена, решава да влезе в манастир. Ейми, независимо от това, че е годеница на Андрес, е любовница на Хуан, който се превърнал в пират и бандит, живеещ край морето и управляващ кораб, наречен „Сатаната“. Неговата безстрашна и дива природа не се е променила и веднага щом се запознава с Ейми, започва страстна и романтична връзка между тях. Когато Хуан трябва да замине по работа, той я кара да му обещае, че ще го чака, а след това ще се омъжи за него. Но Ейми, знаейки ползите от брака с Андрес, забравя обещанието си и се омъжва за него.
Когато Хуан се връща от пътуването си, вече като милионер, научава за предателството на Ейми и, разгневен от това, че е измамен, решава да отиде в дома на брат си, за да я отведе със сила. При тези обстоятелства, Моника и Хуан се запознават, за да се избегне трагедията, тя го убеждава да напусне дома. Андрес, без да забравя обещанието, което е дал на баща си, вярва, че Моника е влюбена в Хуан, и я принуждава да се омъжи за него. Тя се колебае отначало, но накрая приема. По този начин тя опознава мъжа си по-дълбоко, като открива, че зад тази фасада на див и опасен човек се крие един мил и нежен млад мъж с диво, но благородно сърце.
Актьори[редактиране | редактиране на кода]
- Едит Гонсалес – Моника де Алтамира Монтеро де Алкасар и Вайе
- Едуардо Паломо – Хуан „дел Диабло“ Алкасар и Вайе / Франсиско Алкасар и Вайе
- Ана Колчеро – Ейми де Алтамира Монтеро де Алкасар и Вайе
- Ариел Лопес Падия – Карлос Андрес Франсиско Алкасар и Вайе
- Енрике Лисалде – Ноел Мансера
- Клаудия Ислас – София Молина вдовица де Алкасар и Вайе
- Лус Мария Агилар – Каталина Монтеро вдовица де Алтамира
- Арсенио Кампос – Алберто де ла Серна
- Ернесто Яниес – Росалес
- Йоланда Вентура – Асусена
- Хавиер Руан – Гуадалупе Кахига
- Сесар Евора – Марсело Ромеро Варгас
- Исаура Еспиноса – Аманда Монтерубио вдовица де Ромеро Варгас
- Вероника Мерчант – Мариана Ромеро Варгас / Мариана Мансера
- Оливия Кайро – Хуанита
- Емилио Кортес – Серафим Камперо
- Ана Лаура Еспиноса – Лупе
- Херардо Емер – Хоакин Мартинес
- Хайме Лосано – Сегундо Кинтана
- Адалберто Пара – Капитан Еспиндола
- Алехандро Рабаго – Педро
- Гонсало Санчес – Факундо Гомес
- Моника Санчес – Роса
- Индра Суно – Мече
- Антония Марсин – Долорес Пенялоса де Алтамира
- Хулио Монтерде Доминго
- Кета Лават – Майка игуменка
- Артуро Паулет – Мондрагон
- Хоана Брито – Ана
- Марибел Палмер – Тереса
- Кета Караско – Пруденсия Санта Мария
- Мария Долорес Олива – Теуа
- Хуан Антонио Янес – Есперон
- Кончита Маркес – Хулиана
- Хорхе Валдес Гарсия
- Джералдин Басан – Моника (дете)
- Хулиан де Тавира Хуан (дете)
- Кристиан Руис – Андрес (дете)
- Балдовино
- Алисия дел Лаго
- Фелио Елиел
- Чарлито Гранадос
- Нели Орсман
- Карл Ийос
- Арсели Кордеро
- Хулиан Веласкес
Премиера[редактиране | редактиране на кода]
Премиерата на Диво сърце е на 5 юли 1993 г. по Canal de las Estrellas. Последният 160. епизод е излъчен на 18 февруари 1994 г.
Екип[редактиране | редактиране на кода]
- Оригинална история – Каридад Браво Адамс
- Версия и либрето – Мария Саратини
- Консултант – Хосе Руис де Еспарса
- Музикална тема – Corazón salvaje
- Автор – Хорхе Авенданьо
- Изпълнител – Мануел Михарес
- Сценография – Мирса Пас
- Декор – Росалба Сантойо, Херардо Ернандес
- Дизайн на костюми – Силвия Теран, Фернандо Бермудес
- Редактор – Фернандо Валдес
- Директор продукция – Даниела Естрада
- Координатор продукция – Виктор Мануел Себайос
- Мениджър продукция – Роберто Ернандес Васкес
- Оператор – Хорхе Мигел Валдес
- Режисьор – Алберто Кортес
- Продуцент и главен режисьор – Хосе Рендон
Любопитно[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално, Ерика Буенфил, която за известно време не участва в теленовели, трябва да изпълни ролята на Ейми, но актрисата остава очарована от персонажа на Моника, но и Рендон, и съпругата му, Мария Саратини, се опитват да убедят Буенфил, че ролята на злодейката ще възроди кариерата ѝ. Въпреки това, Ерика Буенфил отказва. Вече размислила, актрисата разговаря с Хосе Рендон, и приема предложения ѝ договор. На свой ред, продуцентът я изненадва с новината, че Ана Колчеро е подписала договора и е на проби за костюми. Буенфил изразява съжаление, че не е приела ролята, която би могла да направи неочакван ход в кариерата ѝ.
Кастинът за ролята на Моника е ръководен от Салма Хайек.[1]
Сесар Евора е първият актьор, на който се спира Рендон, който да изпълни ролята на Хуан дел Диабло, но директорите на Телевиса не са сигурни, че новодошлият кубинец в Мексико ще може да изпълни главната роля. Тогава Едуардо Паломо се появява на кастинга и Рендон не се съмнява, че актьорът ще бъде окончателният „Хуан дел Диабло“. Това се превръща в емблематична роля на актьора и до днес голяма част от критиката, както и обществеността, смятат Паломо за най-добър „Хуан дел Диабло“. По отношение на Сесар Евора, актьорът разбира ситуацията и Мария Саратини пише ролята на „съдия Марсело Ромеро Варгас“ специално за него.
Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]
| Категория | Номинация | Резултат |
|---|---|---|
| Най-добра теленовела | Хосе Рендон | Печели |
| Най-добра актриса в главна роля | Едит Гонсалес | Печели |
| Най-добър актьор в главна роля | Едуардо Паломо | Печели |
| Най-добра първа актриса | Клаудия Ислас | Печели |
| Най-добър пръв актьор | Енрике Лисалде | Номиниран |
| Най-добро женско откритие | Ана Колчеро | Печели |
| Йоланда Вентура | Номинирана | |
| Най-добро мъжко откритие | Ариел Лопес Падия | Печели |
| Сесар Евора | Номиниран | |
| Най-добра музикална тема | Мануел Михарес | Печели |
- Най-успешна теленовела в САЩ: Диво сърце.
- Награди El Heraldo de México (1994)
| Категория | Номинация | Резултат |
|---|---|---|
| Най-добра теленовела | Хосе Рендон | Печели |
| Най-добър телевизионен актьор | Едуардо Паломо | Печели |
- Награди TP de Oro (1995)
- Най-добра теленовела[2]
- Награди Telegatto (Италия) 1994
| Категория | Резултат |
|---|---|
| Най-добра теленовела на годината, излъчена в Италия | Печели[3] |
- Награди ACE (Ню Йорк) 1994
| Категория | Номинация | Резултат |
|---|---|---|
| Най-добър актьор | Едуардо Паломо | Печели |
| Най-добро женско участие | Клаудия Ислас | Печели |
| Най-добро мъжко участие | Арсенио Кампос | Печели |
| Най-добър режисьор | Алберто Кортес | Печели |
- Награди Eres (1994)
| Категория | Номинация | Резултат |
|---|---|---|
| Най-добра теленовела | Хосе Рендон | Печели |
| Най-добра актриса | Едит Гонсалес | Печели |
| Най-добър актьор | Едуардо Паломо | Печели |
| Най-добра актриса в поддържаща роля | Ана Калчеро | Печели |
Версии[редактиране | редактиране на кода]
Върху оригиналната история Corazón salvaje на Каридад Браво Адамс, са създадени следните теленовели:
- Диво сърце, продуцирана от Ернесто Алонсо за Telesistema Mexicano (днес Телевиса) през 1966 г., с участието на Хулиса, Енрике Лисалде, Жаклин Андере и Енрике Алварес Феликс.
- Диво сърце, продуцирана от Ернесто Алонсо за Телевиса през 1977 г., с участието на Анхелика Мария, Мартин Кортес, Сусана Досамантес и Фернандо Алиенде.
- Непокорно сърце, продуцирана от Салвадор Мехия за Телевиса през 2009 г., с участието на Арасели Арамбула, Едуардо Яниес и Кристиан де ла Фуенте. Сюжетът на тази теленовела се базира на Corazón salvaje от Каридад Браво Адамс и Аз купувам тази жена, създадена въз основа на теленовелата Yo compro esa mujer, създадена от Олга Руилопес.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Las 5 mejores telenovelas mexicanas // Архивиран от оригинала на 2017-10-29. Посетен на 2017-12-21.
- ↑ TP en Portada (TP de Oro), архив на оригинала от 28 септември 2017, https://web.archive.org/web/20170928193823/https://tpenportada.jimdo.com/tp-de-oro/, посетен на 21 декември 2017
- ↑ El Tiempo (Archivo Antena)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Corazón salvaje (telenovela de 1993) в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |