Телевиса
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| „Телевиса“ | |
 |
|
| Индустрия | Медия |
|---|---|
| Основана | 1950 |
| Седалище | Мексико, Мексико |
| Служители | 20000 |
| Продукти | ТВ предавания филми сериали |
| Уебсайт | http://www.televisa.com/ |
„Телевиса“ (на испански: Televisa) е медийна (главно телевизионна) компания от Мексико.
Създадена е през 1950 година от Емилио Аскарага Видаурета. Това е най-голямата испаноезична медия.[1] Тя е най-големият производител на теленовели, които се разпространяват по цял свят.
Съдържание |
Теленовели [редактиране]
Популярни новели на „Телевиса“ в България.
- „Богатите също плачат“ (1979), създател Инес Родена; режисьор Фернандо Чакон.
- „Буря в Рая“ (2007), съз. Каридад Браво Адамс; реж. Аурелио Авила, Хилберто Масин.
- „В името на любовта“ (2008/9) , съз. Клаутемок Бланко, Мария дел Кармен Пеня; реж. Карина Дупрес.
в Чапултепек
в Чапултепек
- „Глупачките не отиват на небето“ (2008), съз. Енрике Торес; реж. Фелипе Нахера, Родриго Ернандес.
- „Дивата Роза“ (1987), съз. Инес Родена; реж. Беатрис Шеридан.
- „Есмералда“ (1997), съз. Делия Фиаио; реж. Беатрис Шеридан.
- „Есперанса“ (1999), съз. Каридад Браво Адамс; реж. Адриана Бараса, Серхио Хименес.
- „Желязната дама“ (2010), съз. Инес Родена; реж. Салвадор Гарсини.
- „Заради любовта ти“ (1999), съз. Каридад Браво Адамс; реж. Лили Гарса.
- „Истинска любов“ (2003), съз. Каридад Браво Адамс; реж. Моника Мигел.
- „Капризи на съдбата“ (2009), съз. Мария Саратини; реж. Моника Мигел.
- „Когато се влюбиш“ (2010), съз. Каридад Браво Адамс; реж. Карина Дупрес, Лили Гарса.
- „Лудо влюбени“ (2000), съз. Роберто Гомес; реж. Адриана Бараса, Алехандро Гамбоа.
- „Любов без граници“ (2006), съз. Густаво Белати, Марио Сегаде; реж. Хосе Рендон.
- „Любов и омраза“ (2001), съз. Илда Моралес Айоис; реж. Мигел Корсага.
- „Марисол“ (1996), съз. Инес Родена; реж. Хулиан Пастор.
- „Непокорните“ (2004/5), съз. Крис Морена; реж. Хуан Карлос Муньос, Луис Пардо.
- „Непокорно сърце“ (2009), съз. Каридад Браво Адамс, Олга Руилопес; реж. Хорхе Едгар Рамирес, Салвадор Гарсини.
- „Огън в кръвта“ (2008), съз. Хулио Хименес; реж. Мигел Корсага, Едгар Рамирес, Алберто Диас.
- „Право на любов“ (1998), съз. Делия Фиаио; реж. Моника Мигел.
- „Приятелки и съпернички“ (2001), съз. Емилио Лароса; реж. Салвадор Гарсини, Хосе Анхел Гарсия.
- „Просто Мария“ (1989), съз. Селия Алкантара; реж. Беатрис Шеридан, Артуро Рипщейн, Хосе Амбрис.
- „Пътища на любовта“ (2002/3), съз. Емилио Лароса; реж. Хосе Кабейо.
- „Ранени души“ (2006), съз. Нора Алеман; реж. Серхио Катаньо.
- „Рафаела“ (2011), съз. Делия Фиаио; реж. Хесус Акуня Лий.
- „Росалинда“ (1999), съз. Делия Фиаио; реж. Беатрис Шеридан.
- „Руби“ (2004), съз. Йоланда Варгас; реж. Ерик Моралес, Бенхамин Кан.
- „Свят на хищници“ (2006), съз. Лилиана Абуд, Лигия Лесама, Мариса Гаридо, Алберто Мигре; реж. Едгар Рамирес.
- „Срещу вълните на живота“ (2005), съз. Мануел Муньос Рико; реж. Беатрис Шеридан, Виктор Родригес, Марта Луна.
- „Три жени“ (1999), съз. Марта Карио; реж. Раул Араиса, Густаво Ернандес.
- „Тъмна орис“ (2003), съз. Делия Фиаио; реж. Едгар Рамирес, Мигел Корсага.
- „Узурпаторката“ (1998), съз. Инес Родена; реж. Беатрис Шеридан, Карина Дупрес.
- „Утре и завинаги“ (2008/9), съз. Кари Фахер; реж. Габриел Васкес Булман, Алехандро Фрутос, Салвадор Гарсини.
- „Уханието на любовта“ (2002), съз. Карлос Меркадо Ордуня; реж. Раул Араиса.
- „Хамелеони“ (2009), съз. Роси Окампо; реж. Хосе Анхел Гарсия, Ернесто Ареола.
