Димитър Азъров
| Димитър Азъров | |
| български революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Гоно Азъров |
Димитър Петров Азъров или Хазяров[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Азъров е роден в 1880 година в град Гумендже, тогава в Османската империя. Брат му Гоно Азъров също е деец на ВМОРО. Присъединява се към ВМОРО и в 1902 година става четник при Апостол Петков. С четата на Апостол войвода участва в Илинденско-Преображенското въстание[2] и се сражава в много битки – при Голата чука в Паяк, в село Мандалево, Ениджевардарско, в село Радомир, Ениджевардарско, край Гумендже, както сам пише „за освобождението на българската народност от потисничеството“. В 1907 година е арестуван от властите и осъден на 5 години тъмничен затвор. След Младотурската революция от лятото на следната година е амнистиран.[3]
На 16 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за народна пенсия,[2] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 754.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 74.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 75.
