Димитър Милов
| Димитър Милов | |
| български журналист и поет | |
 Димитър Милов през 2009 г. | |
| Роден | Димитър Михайлов Милов
18 февруари 1953 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Работил | редактор, преводач |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, рубаи |
| Дебютни творби | "Мъжка постеля" (1984) |
| Награди | "Георги Братанов" (2009) „Димчо Дебелянов“ (2010), „Божидар Божилов“ (2013), „Златен век“ (2018) на Министерството на културата и др. |
Димитър Михайлов Милов е съвременен български поет и общественик. Изпълнителен директор е на Фондация „Читалище-1870“, която издава списание „Читалище“, на което е заместник главен редактор. Ръководител е на литературен клуб „Люлин“ от 2002 г.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 18 февруари 1953 г. в с. Тополница. Завършил е бизнес администрация и международни икономически отношения. Работил е 5 години като старши специалист по културата в Столична община. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. През 2005 г. е отличен със „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти.
Превеждал е грузински, руски, унгарски и персийски поети. Дебютната му стихосбирка „Мъжка постеля“ чака да излезе в издателство „Народна младеж“ 7 години и е издадена през 1984 г.[1] През 2004 г. стихосбирката му „Небесна трапеза“ получава наградите на Съюза на българските писатели и Община Девин.
През 2010 г. е удостоен с наградата „Димчо Дебелянов“. [2][3] Негови стихове са превеждани на руски, грузински, словашки, румънски, турски, немски, арабски и други езици.
През 2023 г. излиза книгата му „Вместо огледало“.[4]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Мъжка постеля“ (1984)
- „Тризъбец“ (1990)
- „Поетично букварче“ (1991)
- „Шепот на тополи“ (1994)
- „Кални бани“ (1997)
- „Чудото, наречено живот“
- „Избрани илюзии“ (1998)
- „Небесна трапеза“ (2004)
- „Сълза за ангела“ (2008)
- „Благовещение“ (2012)
- „Четирилистни иронии: рубаи“ (2015)
- „Нежна съпротива“ (2019)
- „Преди петлите“ (2020)
- „Горчива тетрадка“ (2022)
- „Вместо огледало“ (2023)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
