Димитър Солев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Солев
Димитар Солев
писател от Северна Македония
Роден
Починал

Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика

Димитър Солев (на македонска литературна норма: Димитар Солев) е писател, романист, драматург, есеист, литературен критик и преводач от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи във Философския факултет на Скопския университет и завършва история на югославските литератури. Работи като директор на Македонската телевизия, на библиотеката „Климент Охридски“, редактор е на списанието „Разгледи“. Член е на Македонския ПЕН център и на дружеството Независими писатели на Македония. В 1956 година става член на Дружеството на писателите на Македония и в един период е и негов председател.[1]

Творечество[редактиране | редактиране на кода]

През петдесетте и шестдесетте години Солев е лидер на модернистичното крило и със своите есета е в центъра на обществените полемики от периода.

Сбирки разкази:

  • Окопнети снегови (1956)
  • По реката и спроти неа (1960)
  • Ограда (1963)
  • Зима на слободата (1968)
  • Слово за Игора (кратки приказки, 1969)
  • Полжави (1975)
  • Црно огледало (1985)
  • Одумирање на државата (1990)
  • Промена на системот (1993)
  • Ќелав штурец
  • Синовски татковци (постмъртно, 2006)

Романи:

  • Под усвитеност (1957)
  • Кратката пролет на Моно Самоников (1964)
  • Дрен (1980)
  • Зора зад аголот (1984)
  • Дублер (1988)
  • Мртва трка (1998)

Есета:

  • Кво вадис скриптор (1970)

За романизираната биография на Васил Антевски - Дрен, издадена в 1980 година, Димитър Солев получава Рациново признание. Носител е и на наградата „11 октомври“.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]