Дреднаут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Най-старият запазен американски дреднаут USS Texas BB-35 днес е превърнат в музей

Дреднаут (на английски: dreadnought — безстрашен) е поколение военни кораби от началото на 20 в. от класа на линейните кораби. Техни характерни особености са наличие на броня, голям брой оръдия с голям калибър и бързина. Първият такъв кораб е английският HMS Dreadnought от 1906 г., задвижван с турбинен двигател, създаден от Чарлз Парсънс през 1884 г.[1]. Той произвежда такова силно впечатление, че всички последващи новопостроени кораби от този тип са наречени на него.

Дизайнът на корабите се усъвършенства, размерът им расте, използват се все по-добра броня, въоръжение и двигатели. След пет години новите кораби далеч надминават първия дреднаут и вече се наричат "супер дреднаут". Водеща в строежа на кораби е Великобритания, като през 1909 г. се построяват четири кораба и още четири през 1910. Германия също се стреми да разшири военния си флот и да настигне англичаните. Райхстагът приема последователно няколко закона за флота, в които се предвижда построяването на дреднаути. Тогавашният английски първи морски лорд Джаки Фишър е убеден, че Германия строи дори повече кораби, отколкото съобщава, защото закупува повече материали, отколкото публикуваните ѝ планове биха изисквали. През 1912 г. Германия притежава 12 дреднаута срещу 22 на Великобритания[2].

В началото на 20 век трите най-богати южноамерикански държави Аржентина, Бразилия и Чили също започват голяма и скъпа надпревара във военноморското въоръжаване, катализирана от дреднаута. В един момент от надпреварата аржентинското правителство похарчва 20% от целия си годишен бюджет само за два дреднаута, като сумата дори не включва последващите разходи за услуги, които например за бразилските кораби достигат 60% от стойността на първоначалната покупка.[3][4]

След края на Първата световна война повечето дреднаути са превърнати в скрап според условията на Вашингтонското морско споразумение от 1922 г., което ограничава надпреварата в морското въоръжаване, но много от по-новите супер дреднаути продължават да се използват и през Втората световна война.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Блек, Джереми. История на британските острови. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-208-9. с. 267.
  2. Картър, Миранда. Тримата императори. Ера, 2010. ISBN 978-954-389-093-4. с. 395.
  3. ((en)) Richard Hough, The Big Battleship (London: Michael Joseph, 1966), 19
  4. ((en)) Robert Scheina, Latin America: A Naval History, 1810–1987 (Annapolis, MD: Naval Institute Press, 1987), 86. ISBN 0-87021-295-8