Държавно устройство на Таджикистан

Таджикистан е президентска република.

Президент

Президентът на Таджикистан е държавен глава и стои начело на правителството и изпълнителната власт в страната, избира се чрез всеобщи избори за срок от 7 години, с право на едно преизбиране. Министър-председателя се назначава от Президента. Съвета на министрите се назначава също от президента , като трябва да се одобри и от Парламента. Президента е едновременно държавен глава и ръководител на превителството и на многопартийната система.

Президент: Емомали Рахмон
Министър-председател : Акил Акилов
Парламета се състои от две камари:
долна камара, наречена Majilisi Namoyandagon,на представителите, съставенa от 63 депутата ,които се избират за 5 години
горна камара,наречена Majlisi milli, Народно събрание,което се състои от 33 депутата ,избрани за срок от пет години

Изпълнителна власт

В Таджикистан се състои конституционален референдум на 22 юни 2003г. (Конституцията от 2003г.) Определя се лимит от два седемгодишни мандата за президента. Избирането на Емомали Рахмон за поста на президент през 2006г. се брои за негов първи седемгодишен мандат по силата на Конституцията от 2003г,и би могъл да бъде преизбран за втори мандат през 2013г.,като остане на поста си до 2020г. В тази географски разделена страна,поста на министър-председателя обикновено се заема от човек от север , за да балансира номинално южния произход на президента Емомали Рахмон.През 2004г. изпълнителната власт попада още в началото под контрола на управляващата партия .

Законодателна власт

Законодателната власт в страната се осъществява от таджикския парламент - Маджлиси Оли. Той се състои от две камари - горната камарата на представителите (Маджлиси мамояндоган) и долната - камарата на Народно събрание (Маджлиси миллӣ). Последните избори от 2005, както и при предходните, международните наблюдатели и опозиционните партии отчитат известни нарушения от страна на президента Емомали Рахмонов. Двукамерният парламент Majlisi Oli включва 63-членното събрание на представителите Majlisi namoyandagon ,които съвещават целогодишно (от Ноември до края на Юни), и 33-членното Народно събрание Majlisi milli, което съвещава поне два пъти годишно. Двукамерната законодателна власт е въведена чрез Конституцията от септември 1999г., като преди това Таджикистан има еднокамерен парламент. Членовете на Събранието на представителите се избират чрез преки всеобщи избори за 5-годишен мандат. 22 от 63 члена на Събранието на представителите се избират от партия,пропорционално на получените брой гласове от всяка партия, най-малко 5% от общия брой гласове. Останалите членове се избират от единични избирателни райони. В Народното събрание, ¾ от членовете се избират от местните депутати на Събранието на представителите от 4 главни административни деления на страната и градовете, подчинени пряко на централното правителство . Всяко от тези поднационални юристдикции има право на равно представителство. Останалите членове се назначават директно от президента. Про-правителствената Народна демократиччна партия продължава да контролира двете камари на парламента след изборите през 2005г. Тя печели 52 от 63 места в Събранието на представителите. През 2006г. има 11 жени в Събранието на представителите и 5 в Народното събрание.

Политически живот

Политическият живот на Таджикистан остава белязан от паметта за гражданската война, която противопоставя политически и регионални групи между 1992г. и 1997г. Някои няблюдатели обясняват относителната политическа пасивност на населението чрез тази травма, което предпочита сегашната стабилност пред обещания за промяна,които винаги са рисковани. Управляващата партия , Народна Демократична Партия на Таджикистан разполага с голямо мнозинство в двете камари. Въпреки това , по изключителен начин в Централна Азия, има опозиция в парламента(четири депутата от Комунистическата партия, два депутата от Партията на ислямското възраждане). Това често води до разгорещени дебати в Парламента между политическите групи . Международни наблюдатели обаче смятат , че парламентарните избори през 2005г. са белязани от корупция и манипулиране на резултатите. Основните партии в опозиция бойкотират президентските избори през 2006г., като обвиняват властта в подготовка на огромни фалшификации. Емомали Рахмон е преизбран със 79,3% от гласовете.

Политическо развитие

Таджикистан получава своята независимост по време на разпадането на СССР през 1991г. Веднага след това (1992-1997г.) изпада в гражданска война между старата легитимна гвардия и ислямската опозиция в страната. Други бойци и въоръжени банди , които процъфтяват в този граждански хаос , бележат по-скоро края на централната власт, а не вярност към политическа група. Пика на военните действия е през 1992-1993г. След 1997г. ,основно правителството Kulyabi-led Tajik и Ислямската опозиция успешно се договарят за мирно споразумение за споделяне на властта,което да се приложи след 2000г.

Таджикистан бавно се възстановява с интегрирано правителство и продължава да позволява на руското военно присъствие да пази границата й с Афганистан и разполагането на руската моторизирана дивизия,която не напуска Таджикистан , дори след независимостта. Повечето от тези руски сили за местните таджикски подофицери и войници. Както президентските избори (1999г.), така и парламентарните(2000г.) се смятат за погрешни и нелоялни,но протичат мирно. Включването в парламентарните избори на ислямската партия (Islamic Renaissance Party) и други партии представя подобрение на правото на таджикския народ да избере своето правителство. Таджикистан е единствената страна в Централна Азия,където религиозно свързана политическа партия е представена в парламента. Преди свалянето на режима на Талибананите през 2001г., гражданската война в Афганистан предизвиква трансграничен ефект,който би могъл да доведе до дестабилизация на крехкия и трудно извоюван мир на Таджикистан . Лятото на 1999 и 2000г., Ислямското движение на Узбекистан използва Таджикистан в бунтовническа кампания срещу правителството на Узбекистан. В същото време , талибаните ,които напредват в северен Афганистан , заплашват Таджикистан ,че ще ги залеят с хиляди бежанци. Продължават да пренасят наркотици през Таджикистан от Афганистан за Руския и Европейски пазар, като оставят след себе си широка насилствена престъпност,корупция, повишаване на ХИВ и нарушаване на икономическата среда. През 2002г. , стабилността в страната продължава да нараства.

Права на човека

Спазването на правата на човека от страна на властта остава под въпрос. Свободата на пресата и правото на справедлив съдебен процес не са подсигурени. Насилието на силите на сигурност е трудно контрулируемо, и има случаи на изтезания. Състоянието на затворите не е добро. Социалните и икономически права са допълнително намалени чрез обединяването на обществото след независимостта: детски труд, принудителен труд, дискриминация и насилие към жените са често срещани. Религиозните малцинства (евреи,протестанти) биват жертва на дискриминация и унищожаване на местата им за култ.

Външна политика

Във външната политика на Таджикистан доминират проблемите със съседен Афганистан- риска от верижното разпространение от наркотрафик до ислямизъм. Таджикистан участва в много международни организации, и получава важна подкрепа и помощ. Остава близък с Русия в рамките на Общността на независимите държави, но развива отношенията с други регионални сили,като Китай и Иран (Таджикистан подкрепя кандидатурата за Организацията за сътрудничество в Шанхай) Таджикистан е член на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която подкрепя различни хуманитарни програми и демократични ререформи в страната.

Външни препратки

• официален сайт Президента