Епифит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дърво, осеяно с епифити
Вид Вризея прикрепена за дърво

Епифити се наричат всички организми, които живеят прикрепени за живо растение, но не паразитират от него т.е. двата организма живеят и извършват жизнените си процеси независимо един от друг. Терминът произлиза от гръцките думи Epi, която означава върху и phyton, означаваща растение, тъй като най-често срещаните епифити са растения. Такива са например голяма част от Бромелиите, но тази черта е особено характерна за повечето от Орхидеите. Колкото и необичайно да звучи, срещат се дори такива Кактуси. Тези специфични растения са се приспособили по интересен начин. Пазвата на листата, наричана още розетка се е развила по особен начин при членовете на сем. Бромелиеви. Тя е устроена, така че при всеки дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време растението няма контакт с постоянен източник на влага. Тази розетка може да формира една от най-малките екосистеми. Много епифитни растения има във влажните тропични гори. При тях, за разлика от повечето, корените притежават основно прикрепителна функция, част от които е здраво закрепена за клон на дървото, докато останалата се извисява за да може да обира влагата от атмосферата. Има също така обаче и епифитни водорасли. Те живеят прикрепени за част от някое по-висше, също водно растение. Като епифити са разпространени и множество лишеи, мъхове, гъби, включително и бактерии.

Във флората на България епифитите са представени основно от лишеи, мъхове, папрати и водорасли. Най-голямо е разнообразието им в лонгозните, смърчовите и еловите ни гори. Важно условие за развитието на епифитите е наличието на висока атмосферна влажност.[1]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 2008. Живот на чужд гръб. - Усури, 1 (47): 86-89.