Западничество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Западничеството е преобладаващо руско социално-философско движение от 30-те до 50-те години на 19 век, представителите на което, за разлика от славянофилите и почвениците отхвърлят идеята за самобитност, оригиналност и неповторимост на историческата съдба на Русия.

За западняците културните, битовите и социално-политическите разлики на Русия спрямо Запада се дължат главно в резултат на забавяне и изостаналост в общественото развитие. Западняците както и марксистите смятат, че има само един начин на човешко развитие, по пътя на който Русия трябва да се изравни с "развитите" държави в Западна Европа.

В по-малко строгия смисъл на думата под западняци се включат всички ориентирани културно и идеологически към "либералните ценности".

Най-известните представители на прозападната тенденция в руската литература и философска мисъл са Пьотр Чадаев, Тимофей Грановски, Васирион Белински, Александър Херцен, Николай Огарьов, Николай Кетчер, Василий Боткин, Павел Аненков, Евгений Корш и Константин Кавелин.

За западнячеството са долепени и редица руски писатели и журналисти, като Николай Некрасов, Иван Гончаров, Дмитрий Григорович, Иван Панаев, Алексей Писемский и Михаил Салтиков-Щедрин.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]