Затфоро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Затфоро
Ζάτφορο
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДелта
Географска областУрумлък

Затфоро (на гръцки: Ζάτφορο, по-късно Βάλτος, Валтос) е бивше село в Република Гърция, дем Делта, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в района на областта Урумлък (Румлуки) югоизточно от паланката Гида (днес Александрия), на 2 km западно от село Клиди и на 2 km югозападно от Юнчиите (Кимина) на левия бряг на Караазмак (Лудиас).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Затфоро е гръцки чифлик в Солунска каза на Османската империя, собственост на Авзи бей от Клиди. Селото е на северозападната граница на гръцкоговорещата област Урумлъка, извън физическите граници на областта – река Караазмак.[1] Следващото село на североизток е българското Юнчиите, днес Кимина. Да 1880 година оттук е минавал ръкав на Вардар.[2]

Селото е част от Камбанийската епископия на Солунската митрополия.[3] В края на XIX век гръцки учители в Затфоро са братята Константинос и Стефанос Вафидис.[3]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Затфоро е село в Камбанийската епископия с 15 според гръцки данни гръцкоговорещи семейства, дошли от Корифи, Клиди, Чинар Фурнус (Платанос) и Либаново (Егинио)[4] и 75 жители общо.[1] Селото е чифлик на Авджи бей, но е изоставен бързо.[2]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Затфоро остава в Гърция. В междувоенния период селото е изоставено.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  2. а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 50. (на гръцки)
  3. а б Κουκουρίκης, Κωνσταντίνος, Πηνελόπη Ευαγγέλου. Ένα Μακεδονικό σπίτι 105 ετών // 2008. Посетен на 3 април 2018.
  4. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 135.
  5. Λιθοξόου, Δημήτρης. Οικισμοί της Θεσσαλονίκης που αρχίζουν από Ζ // lithoksou.net. Посетен на 3 април 2018.