Колопанци
| Колопанци Κουλουπάντσα | |
  Колопанци  Колопанци  Колопанци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Делта |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 2 m |
Колопанци (на гръцки: Κουλουπάντσα, Кулупанца) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Делта в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Колопанци е било разположено в Солунското поле, в областта Вардария североизточно от Кулакия (Халастра), югозападно от Текелиево (Синдос) и на километър югоизточно от Коняри (Анатолико), между двата стари ръкава на Вардар Малък и Голям Вардар.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Колопанци е чифлик с българско население в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Котопеца (Kotopetza), Камбанийска епархия, живеят 222 гърци.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Колонпенци (Colonpentzi) е показано като село с 40 домакинства и 193 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Колопанци има 175 жители българи.[4]
Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колопанци (Kolopantzi) има 160 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В 1905 година според гръцки данни в селото има 138 жители, предимно гърци православни. Жителите са тясно свързани със селата Кулакия, Теклиево, Лапра, Махмудово и Долно Каваклиево.[1]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Колопандзи (Κωλοπάντζι) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 40 жители с гръцко национално съзнание.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война Колопанци остава в Гърция. В 1920 година Колопанци има 26 жители.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 41. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
- ↑ Δήμος Εχεδώρου. Η Σίνδος (Νεότερη περίοδος).
| |||||||||||||||||
