Зигфрид Едстрьом
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Зигфрид Едстрьом (на шведски: Sigfrid Edström) е шведски предприемач и четвъртият президент на международният олимпийски комитет (МОК).
Роден е в селището Морланда на остров Орост. Учи в университета по технологии в Гьотеборг, а по късно в Швейцария и САЩ. Като юноша се слави с добрите си спринтьорски умения. Сред постиженията му е пробягването на 100 метра за 11 секунди. Директор е на компанията ASEA от 1903 до 1933.
По-късно става един от организаторите на олимпиадата в Стокхолм през 1912. По това време се създава световната атлетическа организация (IAAF), а като неин първи президент е избран именно Едстрьом.
През 1920 става член на МОК, а през 1942 е обявен за неин президент. През 1952 се отказва от председателството.
Шведът се слави като практик. Въвежда нормативите в леката атлетика и установява правилата за признаване на световните рекорди. Бори се срещу разрухата в спорта от Втората световна война. Отива си с горчилката, че със създаването на Източния блок започва и масовата политизация на спорта.
[редактиране] Външни препратки
|
Деметриус Викелас (1894–1896) • Пиер дьо Кубертен (1896-1925) • Анри дьо Байе-Латур (1925–1942) • Зигфрид Едстрьом (1942–1952) • Ейвъри Бръндидж (1952–1972) • Лорд Киланин (1972–1980) • Хуан Антонио Самаранч (1980–2001) • Жак Рох (от 2001) |
|
