Зицо III (Шварцбург-Кефернбург)
| Зицо III | |
| граф на Шварцбург и Кефернбург | |
| Роден |
1093 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Гюнтер I фон Шварцбург |
| Деца | Хайнрих I фон Шварцбург Гюнтер II (Шварцбург-Кефернбург) |
| Зицо III в Общомедия | |
Зицо III фон Шварцбург-Кефернбург (на немски: Sizzo III von Schwarzburg-Kevernburg, Syzzo; * ок. 1093; † 19 юни 1160) e граф на Шварцбург и от 1141 г. също граф на Кефернбург. Той е основател на фамилията Дом Шварцбург.
Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]
Той е единствен син на граф Гюнтер I фон Шварцбург (1060 – 1109) и на Мехтхилд от Киев (* 1075), дъщеря на княз Ярополк Изяслявич († 1087) и Кунигунда фон Ваймар-Орламюнде († 1140, наследничка на Байхлинген), дъщеря на маркграф Ото I фон Ваймар († 1067). Според други историци баща му е граф Зицо II (1080 – 1160), син на Гюнтер I фон Шварцбург.[1]
Зицо III е първият, който е наречен „граф фон Шварцбург“, споменат като свидетел в документ на архиепископа на Майнц Адалберт I фон Саарбрюкен през 1123 г.[2]
Зицо III притежава Кевернбург (днес замък Кефернбург) югоизточно от Арнщат и дворец Шварцбург. Той купува също замък Грайфенщайн в Бланкенбург. През 1143 г. Зицо III подарява при Алтенберген един цистерциански манастир. Против това основаване протестира епископа на Наумбург Удо I и изсискава неговото преместване. От него става тогава манастир Георгентал.
През 1157 г. Зицо III тръгва с Щауфените против Полша.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Зицо III се жени за Гизела фон Берг († 20 март 1142), вер. дъщеря на Адолф II (или на Адолф III), граф на Берг. Те имат децата:[3][4][5]
- Мехтхилд († 1192), омъжена за граф Адолф II фон Шауенбург и Холщайн († 1164)
- Гизела, сгодена сл. 1126 г. за Фридрих V фон Путелендорф, пфалцграф на Саксония († 1179), епископ на Прага (1169 – 1179)
- Хайнрих I (* ок 1130, † 1184), женен за дъщеря на граф Херман II фон Винценбург
- Гюнтер II (* ок. 1135, † сл. 1197), женен за Гертруд († 1191), дъщеря на маркграф Конрад I от Майсен
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Immo Eberl: Die frühe Geschichte des Hauses Schwarzburg und die Ausbildung seiner Territorialherrschaft. In: Thüringen im Mittelalter: Die Schwarzburger. Thüringer Landesmuseum Heidecksburg, Rudolstadt 1995, ISBN 3-910013-16-3.
- Eberl Immo: "Die frühe Geschichte des Hauses Schwarzburg und die Ausbildung seiner Territorialherrschaft.", S. 113 – 118
- Kurt Hermann: Die Erbteilungen im Hause Schwarzburg. Halle 1919.
- Johann Christian August Junghans: Geschichte der schwarzburgischen Regenten, Leipzig 1821 E-Text
- Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 157
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Schwarzburg 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Thuringia, Nobility, Chapter 7: Grafen von Schwarzburg, fmg.ac
- ↑ Sizzo Graf v.Schwarzburg, ww-person.com
- ↑ Sizzo, Count of Schwarzburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Sizzo Graf v.Schwarzburg, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Sizzo Graf von Schwarzburg, Graf von Käfernburg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- Graf Sizzo III. von Schwarzburg-Kevernburg, genealogie-mittelalter.de