Зърномелачка
Зърномелачката (също метате) е древно приспособление за мелене на зърно (стриване за получаване на брашно).
Използва се от Късния палеолит както в Стария, така и в Новия свят[1], включително - в Китай[2].
Устройство[редактиране | редактиране на кода]
Макар и да се различават, зърномелачките се придържат към обща форма. Те обикновено се състоят от големи камъни с гладка вдлъбната повърхност или купа, износени в горната част.
Купата се образува от непрекъснатото и продължително шлайфане (флифовка - изглаждане) на материали (дървесина, камък) с помощта на използване на гладък ръчен камък (известен като мано). Това действие се състои от хоризонтално движение, което се различава от вертикалното движение на раздробяване, използвано в хаван и пестик.
Дълбочината на купата варира, въпреки че обикновено не е дълбока. Специфичните ъгли дават възможност за усъвършенстван метод за превръщане на зърното в брашно[3]. Горната част на камъка се използва за шлайфане на материали, например жълъди, което води до изглаждане на камъка и създаване на накъсани „трапчинки“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ларичева И. П. Палеоиндейские культуры Северной Америки. — Новосибирск: „Наука“, Сибирское отделение, 1976. — С. 87.
- ↑ Discussion on the Origins of Grinding Tools, Mortar and Pestle // Архивиран от оригинала на 2005-04-07. Посетен на 23 March 2018.
- ↑ Laudan, Rachel. Cuisine and Empire. University of California Press, 2013. ISBN 978-0-520-26645-2. с. 32.