Индийски съюз
| Индийски съюз भारत अधिराज्य / Bhārata Adhirājya | |
| — доминион — | |
| 15 август 1947 – 26 януари 1950 | |
 Знаме  Герб | |
.png) | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Ню Делхи |
| Религия | |
| Форма на управление | Конституционна монархия |
| Монарх | |
| 1947 – 1950 | Джордж VI |
| Генерал-губернатор | |
| 1947 – 1948 | Луис Маунтбатън |
| 1948 – 1950 | Чакраварти Раджагопалачари |
| Министър-председател | |
| 1947 – 1950 | Джавахарлал Неру |
| История | |
| План Маунтбатън | 15 август 1947 г. |
| Първа индо-пакистанска война | 22 октомври 1947 г. |
| Приета конституция | 26 януари 1950 г. |
| Площ | |
| Общо (1950 г.) | 3 287 263 km2 |
| Валута | индийска рупия |
| |
| Индийски съюз в Общомедия | |
Индийски съюз[1] е държава, образувана вследствие на приетия от британския парламент Акт за индийска независимост (15 август 1947 г.) и разделянето на Британска Индия на Индийски съюз и Доминион Пакистан. През 1948 г., в резултат на операция „Поло“ в състава на Индийския съюз влиза княжество Хайдерабад.
Глава на Индийския съюз е кралят на Великобритания, но все пак правителството се оглавява от министър-председател – Джавахарлал Неру. Интересите на монарха в Индия се представят от генерал-губернатор (който, за разлика от предшественика си, вече не се нарича вице-крал). Първият генерал-губернатор е Луис Маунтбатън, а вторият и последен – Чакраварти Раджагопалачари
С приемането на първата индийска конституция на 26 януари 1950 г. Индийският съюз е преобразуван в Република Индия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Разделяне на Британска Индия[редактиране | редактиране на кода]
Разделянето на Британска Индия на 15 август 1947 г.[2] довежда до създаването на две суверенни държави, като и двете са със статут на доминиони: Доминион Пакистан и Индийски съюз. Индия получава 82,5% от всичките муниции, оръжия и транспорт от комбинираната войска на Британска Индия и около 70% от персонала.
Още от 1920-те години Индийското движение за независимост настоява за пълно себеуправление (Pūrṇa Swarāj) за индийската нация и установяването на доминион е голяма победа. Все пак, разделянето е противоречиво сред хората и води до значителна политическа нестабилност и преселения.[3]
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Повечето от 552 княжески държави на индийска територия се присъединяват към Индийския съюз, благодарение на работата на държавния служител Вапала Менон. Княжеството Джунагад, което е с преимуществено индуско население и се намира в съвременен Гуджарат, се опитва да се присъедини към Пакистан. Впоследствие е анексирано военно от индийското правителство. По подобен начин Хайдерабад иска да остане независимо и също бива анексирано от Индия през 1948 г.[3]
Република Индия[редактиране | редактиране на кода]
Учредителното събрание приема конституцията на Индия, изготвена от комитет, на 26 ноември 1949 г. Индия става федеративна, демократична република, след като конституцията влиза в сила на 26 януари 1950 г., като този ден се празнува като Ден на републиката оттогава насам. Правителствената система е подобна на тази на Обединеното кралство, но във федерална система. Раджендра Прасад става първият президент на Индия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Благо Киров. Разделянето на Индия // Владетели и Династии. 2014. Архив на оригинала от 2018-01-17 в Wayback Machine.
- ↑ Section 1 of the Indian Independence Act, 1947
- ↑ а б India: A History. New York, USA, Grove Press, 2000. ISBN 0-8021-3797-0.