История на Копривщица

Кондици на църковните общини и настоятелства[редактиране | редактиране на кода]

Счетоводният тефтер (кодекс) на храмовете „Успение на Пресветая Богородица“ и „Свети Николай“ в град Копривщица, започнат от църковния епитроп Грую Попгенчович.^[1]^[2]

Кратка педистория[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с 200-годишнината на храм „Успение Богородично“ – град Копривщица и подготовката на международната научна конференция по този повод, служителката на Дирекция на музеите в града Светлана Мухова е натоварена да направи проучване на копривщенската църковна история. Юбилеят на храма е през 2017 г., а назначените изследвания започват през 2016 г. в музейните и църковни архиви. Така, в тези издирвания е открита Църковната кондика, от която макар и публикувани извадки от проф. Евтимий Сапунджиев в неговият „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ от 1926 г.,^[3] е смятана до тогава за изгубена макар, че части от нея използвани и от Христо Кесяков за книгата му „Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови“. Така, в тази година започва най-новата история на документа, последно ползван през 1935 г., а след това неизвестно кога е приведен в архива на Дирекцията. В хода на проучването е установено, че в музейния архив кондиката е заведена през 1977 г., във фонд 204 „Църковен въпрос“, поради което тя не се намира след това в полезрението на историците.^[2]

Създаване на кодексите[редактиране | редактиране на кода]

Документът е записан на език, близък до църковнославянския, по времето на първичното сформиране на новобългарския език и преди въвеждането на правописните правила. В него има изрази, написани на местен диалект, с употреба на някои турски или гръцки думи, последните в няколко страници със счетоводни сметки. Изложението, приписвано на поп Наум използва библейското летоброене от сътворението на света, както е в старите ръкописни църковни книги, и по подобие на руски старопечатни издания от XVIII и началото на XIX в., съхранявани в града. В хронологическата последователност на счетоводните записи има оставени празни места, в които в по-късни времена са добавяни по-късни сметки. В счетоводните записи на кондиката се използват главно турски цифри, модифицирани арабски числа. Сравнително по-малко са случаите, когато за сметките, както и за датите и съответните им години, са записвани със символите на църковнославянската азбука или с използваните днес арабски цифри.^[2]

Извлечения на архимандрит Евтимий Сапунджиев[редактиране | редактиране на кода]

Извлеченията от кондиката на архимандрит Евтимий Сапунджиев представляват пръв опит за представяне на духовния, стопанския, обществения и културния вид на възрожденска и бунтовна Копривщица. Върху страниците на ценният документ личат някои негови бележки, направени при това проучване. За него съставителят на „Юбилейния сборник“ проф. Сапунджиев прави отделна от оригиналната, написана с черен молив номерация на страниците на ръкописа. Черната номерация е поставена в горния десен ъгъл на всяка страница от 1 до 38. Така се появява допълнителна номерация с червен молив само на страниците, подготвени за публикацията на извлеченията от 1926 г., с което е създадена известна трудност при точното цитиране на кодекса.^[2]

Епитропи, писали кондиците в периода от 1814 до 1861 година[редактиране | редактиране на кода]

Тефтерът се съхранява в църквата „Света Богородица“. Още в 1818 г, той е заверен на края от „Нешо Чалоковъ, поклоникъ“, че съдържа 102 листа, и до годината на смъртта на този последния е воден от самия него. На стр. 38 и 39 се вижда в сметките, че от черковните пари се е наложило да се отпуснат помощи на джамиите в Лъджене, Османово и Душанци.^[4]


Епитропи от 1814 до 1843^[4]
Име	Години
Груйо Попгенчович	1814 – 1818 г. в „Успение Богородично“
Михал Лютов	1819 г. в „Успение Богородично“
Рат Моровенов	1820 – 1822 г. в „Успение Богородично“
Груйо Попякович	1822 – 1832 г. в „Успение Богородично“
Дядо хаджи Филчо	1833 – 1836 г. в „Успение Богородично“
Христо Догана	1837 г. в „Успение Богородично“
Хаджи Геро	1838 – 1841 г. в „Успение Богородично“
Дядо хаджи Филчо	1841 – 1843 г. в „Успение Богородично“
Ганчо Нетков	1843 г. в „Успение Богородично“


Епитропи от 1843 до 1861^[5]
Име	Години
Дядо хаджи Филчо	1843 – 1844 в „Успение Богородично“
Ганчо Кантарджиев	1844 г. в „Успение Богородично“
Димов	1844 – 1845 г. в „Св. Никола“,
Ганчо Нетков	1845 г. в „Успение Богородично“
Петар	1846 г. в „Успение Богородично“
Ненчо Бучков	1846 – 1847 г. в „Свети Николай“
Генчов	1847 г. в „Успение Богородично“
Лулчо Груйов	1848 г. в „Успение Богородично“
Ганчо Кантарджиев	1849 г. в „Успение Богородично“
Xаджи Геро	1848 – 1850 г. в „Свети Николай“
Дончо	1850 – 1851 г. в „Свети Николай“
Ненчо Бучков	1850 – 1851 г. в „Успение Богородично“
Георги Петров	1852 г. в „Успение Богородично“
Хаджи Славчо	1852 г. в „Успение Богородично“
Хаджи Нешо	1852 г. в „Свети Николай“
Теодор Димов	1853 г. в „Свети Николай“
Танчо	1853 г. в „Успение Богородично“
Кирь Гюрги	1854 г. в „Успение Богородично“
Стоян	1854 г. в „Успение Богородично“
Нетко	1854 г. в „Успение Богородично“
Тодор	1854 г. в „Успение Богородично“
Найден Бенюв	1855 г. в „Успение Богородично“
Нетко	1856 г. в „Успение Богородично“
Ненчо	1854 г. в „Свети Николай“
Найден Бенюв	1857 г. в „Успение Богородично“
Нетко	1858 г. в „Успение Богородично“
Ненчо Бучков	1856 – 1859 г. в „Свети Николай“
Неделчо	1857 – 1858 г. в „Успение Богородично“
Найден Бенюв	1858 г. в „Успение Богородично“
Неделчо	1859 г. в „Успение Богородично“
Петко Моровенов	1859 г. в „Успение Богородично“.
Драгоя Орашъков 1859	1859 – 1861 г. в „Свети Николай“
Нетко	1861 г. в „Успение Богородично“