Италианска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съвременната италианска азбука се състои от 21 латински букви с изключение на 5 допълнителни букви. В сравнение с други европейски езици (английски, немски, френски) се счита за най-кратката.

Азбука[редактиране | edit source]

Буква Значение Пример Буква Значение Пример
A a a aranciata N n enne Napoli
B b bi bianco O o o orso
C c ci campo P p pi piuttosto
D d di domani Q q cu Quarto
E e e emozione R r erre Roma
F f effe finalmente S s esse stanco
G g gi giornata T t ti troppo
H h acca hanno U u u Udine
I i i impegno V v vi vedere
J j i lunga W w vi doppia
K k cappa X x ics
L l elle lavorare Y y ipsilon
M m emme Milano Z z zeta zucchine

Буквите J, K, W, X, Y обикновено не присъстват в италианската азбука, но могат да бъдат употребени в италианския език, като спомагателни (например в думите с чужд произход). Също така, в италианският език може да се срещнат и букви с ударение: à, è, é, ì, í, î, ò, ó, ù, ú. Тяхното предназначение — да се посочи ударение на последната сричка (caffè, perché). Гравис се поставя винаги над a, i или u и над други гласни (среден лифт), за да се покаже тяхната откритост. Акут (остър акцент) се използва, за да се покаже, че гласната е затворена.

Четене на италианските букви[редактиране | edit source]

Много италиански звукове съответстват на буквите от италианската азбука, но има и изключения. Зависи много от положението на буквата в думата в сравнение с дуригте букви.

Италианските букви c и g обикновено се произнасят като [k] и [g] (casa, gato), но пред гласните i и e - като [ʧ] и [ʤ] (ciao, giardino). Буквата h, която няма собствен звук, стояща между съгласните c или g или гласните i и e, отнемат това правило, което значи, че буквите се четат по своето обичайно значение (anche, spaghetti). Също така буквата h действа на буквосъчетанието sc, което се произнася като [sk] пред a, o, u, и като [ʃ] пред e или i.

Италианските буквосъчетания gl и gn се произнасят съответно, като [ʎ] и [ɲ].

Буквите i и u представляват звуците [i] и [u], [j] и [w] в съседство с други гласни или ако на тях пада ударение.

Литература[редактиране | edit source]

  • Tagliavini C. La coretta pronuncia italiana. — Bologna, 1965.