Иън Флеминг (награда)
| Стоманен кинжал на Иън Флеминг | |
| Присъждана за | най-добър трилър на годината |
|---|---|
| От | Асоциация на британските писатели на криминални романи |
| Държава |  Великобритания |
| Първо връчване | 2002 г. |
| Уебсайт | thecwa.co.uk |
Наградата „Стоманен кинжал на Иън Флеминг“ (на английски: Ian Fleming Steel Dagger), наричана накратко „Иън Флеминг“, е приз за най-добър трилър, присъждан ежегодно от Асоциацията на британските писатели на криминални романи. От 2002 г. наградата се спонсорира от наследниците на английския писател Иън Флеминг.
С нея Асоциацията отличава произведения, които попадат в рамките на най-широкото определение за роман в жанра трилър. Сюжетите им могат за бъдат поставени във всеки период и включват, но не се ограничават до шпионски роман и/или екшън и приключенски истории. Основното, по което се оценяват творбите, е да са завладяващи за читателите.
Носители на наградата „Иън Флеминг“[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Получател | Наименование | Издание на български език |
|---|---|---|---|
| 2002[1] | Оуън Макнейми | The Sirius Crossing | |
| 2003[2] | Дан Феспърман | The Small Boat of Great Sorrows | |
| 2004[3] | Джефри Дивър | Garden of Beasts | |
| 2005 | Хенри Портър | Brandenburg | |
| 2006 | Ник Стоун | Mr Clarinet | |
| 2007 | Джилиан Флин | Sharp Objects | „Отворени рани“ |
| 2008[4] | Том Роб Смит | Child 44 | „Дете 44“ |
| 2009[5] | Джон Харт | The Last Child | |
| 2010[6] | Саймън Конуей | A Loyal Spy | |
| 2011[7] | Стив Хамилтън | The Lock Artist | |
| 2012[8] | Чарлс Къминг | A Foreign Country | „Чужда територия“ |
| 2013[9] | Роджър Хобс | Ghostman | „Призрак“ |
| 2014[10] | Робърт Харис | An Officer and a Spy | „Офицер и шпионин“ |
| 2015[11] | Карин Слотър | Cop Town | |
| 2016[12] | Дон Уинслоу | The Cartel | |
| 2017 | Мик Херон | Spook Street | |
| 2018[13] | Атика Лок | Bluebird, Bluebird | |
| 2019[14] | Холи Уот | To The Lions | |
| 2020[15] | Лу Бърни | November Road | |
| 2021[16] | Майкъл Роуботъм | When She Was Good | |
| 2022[17] | М. У. Крейвън | Dead Ground | |
| 2023[18] | Джон Браунлоу | Agent Seventeen | „Седемнайсет“ |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Награда „Златен кинжал“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Dagger Awards // Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Dan Fesperman // Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Merritt, Stephanie. Carte Blanche by Jeffery Deaver – review // 28 май 2011 г. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Tom Rob Smith: Who to Trust? // 3 юни 2014 г. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Somerville Mystery Book Club // Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Flood, Alison. Accent on youth as Gold Dagger nominees are revealed // 2010-08-10. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Awards: Nobel Peace Prize; CWA Daggers // 11 октомври 2011 г. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Awards: CWA Daggers; Dylan Thomas; DSC for South Asian Literature // 19 октомври 2012 г. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Awards: CWA Daggers // 29 октомври 2013 ж. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Awards: CWA Daggers; Red House Children's Book // 28 октомври 2014 г. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Rediscover: Pieces of Her // 22 февруари 2022 г. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Flood, Alison. US debut writer wins gold dagger at UK's top crime writing awards // 12 октомври 2016 г. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Ian Fleming Steel Shortlisted Authors at CWA Dagger Awards on Oct 25 // 10 октомври 2018 г. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ CWA Ian Fleming Steel Dagger Shortlist 2019 - Interview with Megan Abbott // 12 сехтември 2019 г. Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ Michael Robotham wins the 2020 Gold Dagger // 23 октомври 2020 г. Посетен на 23 октовнри 2020 г.
- ↑ Robotham wins CWA Steel Dagger // 2 юли 2020 г. Архивиран от оригинала на 2021-07-02. Посетен на 9 юли 2021 г.
- ↑ Craven's Dead Ground Wins Ian Fleming Steel Dagger // Посетен на 31 декември 2022 г.
- ↑ 2023 Dagger Award Winners Announced // Посетен на 10 юли 2023 г.
Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на наградата
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата CWA Ian Fleming Steel Dagger в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
