Кавалска крепост
| Кавалска крепост Φρούριο Καβάλας | |
.jpg) Акрополът | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Кавала |
| Местоположение | Кавала |
| Състояние | развалини |
| Кавалска крепост в Общомедия | |
Кавалската крепост (на гръцки: Φρούριο Καβάλας) е археологически обект, средновековна крепост в град Кавала, Гърция. Крепостта съществува от Античността, получава промени и укрепване през византийския период, но сегашният му вид идва главно от османската реконструкция от 1425 година.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Кавала е укрепен от V век пр.н.е. с отбранителна стена, която опасва града от всички страни и претърпява многократни интервенции. Обширни ремонти на стените са извършени след римския период от император Юлиан (361 – 363) и след това при Юстиниан I през VI век. Античното име на града е Неаполис, преименуван на Христополис някъде преди VIII век. В 926 година стените са възстановени от Василий Кладон, стратег на темата Стримон.[1]
Последната фаза на укрепване на стената от византийците се провежда през 1307 година при Андроник II Палеолог. Изграждането на дългата стена от морето до върха е извършено, за да се противопостави на Каталонската компания, която вече е направила опит да превземе града. В периода 1321 – 1328 година Христополис е център на Гражданската война между Андроник II и неговия внук Андроник, под чието владение е. През март 1356 или 1357 година, както научаваме от хрисовул на император Йоан V Палеолог, крепостите Христополис и Тасос са предоставени на братята велик примикюр Алексий и протосеваст Йоан. Алексий умира в 1373 година и Йоан остава владетел на града до 1384 година, когато става монах в манастира Пантократор на Света гора.[1]
В 1387 година градът става данъчен васал на османците, които обаче в 1391 година след обсада го превземат и разрушават. Градът се възражда век и половина по-късно, когато вече носи името Кавала. Междувременно османците възстановяват замъка – почти из основи – през 1425 година. Тъй като вече няма град, проектът не е свързан с отбранителните нужди на селище. Неговата цел е главно да контролира ключовия проход на пътя Виа Егнация, който е най-важният проход към Тракия и тогавашната им столица Одрин. Четири месеца след построяването на крепостта в 1425 година 10 венециански галери я атакуват и превземат, но турците се мобилизират и успяват да си я върнат, сломявайки съпротивата на малкия венециански гарнизон. В 1684 година венецианците бомбардират Кавала и се опитват да го превземат, но без успех. В 1771 година по време на Орловото въстание Кавала е разграбена от руския флот, който се приближава до града и заграбва цялото зърно, което се намира в частните и обществени складове на пристанището.[1]
В момента замъкът се използва за различни артистични събития.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
След оформянето на терена укрепеното заграждение обхваща всички страни на хълма, ограничавайки площ от 13 хектара. Заграждението е подсилено с кръгли и четириъгълни кули и бастиони, главно откъм северната земна страна, която е и най-опасна. Периметърът на заграждението е затворен от напречна стена с дължина 449 m, която се издига стръмно до най-недостъпните скали от северната страна на височина 64 m. Стената е имала четири порти, през които е е осигурено влизане и излизане от града.[1]
Като част от реконструкцията, извършена за укрепване на отбранителната система на града, на върха на хълма и на мястото на античния е построен акрополът от византийския и османския период. Укреплението на акропола, с неправилна форма, включва северната част на крепостните стени на града, като е подсилено с кули: в северозападния и североизточния ъгъл две четириъгълни, на източната страна многоъгълна и на югоизточната страна бастион. Площта на акропола е вътрешно разделена на две части от напречна стена, минаваща северозапад – югоизток, в центъра на която, на най-високата точка, има цилиндрична кула.[1]
