Калата (Луковица)
| Калата Калата | |
.JPG) (Полу)островът Калата в центъра на Калиманското езеро | |
 Местоположение в Каменица | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Терит. единица | община Каменица |
| Местоположение | Луковица |
| Основаване | Античност, Средновековие |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
Калата (на македонска литературна норма: Калата) е крепост, съществувала през Античността и Средновековието, разположена край царевоселското село Луковица, Северна Македония.[1][2][3]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Местността Калата е южният край на дълъг и тесен хълм над устието на Каменица в Брегалница на 3 km югозападно от Луковица. Висок е 70 m (520 m н. в.) и реките естествено я защитават от три страни. Намира се на 3 км югозападно от Луковица. В южното подножие на Калата е минавал старият път покрай Брегалница. Днешният път Щип - Делчево е прехвърлен на другия бряг на Каменица след изграждането на язовира Калиманско езеро, в което днес Калата се издига на тесен полуостров или остров.[1]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта е изградена в римско време като кастел, защитаващ железните и оловно-сребърни рудници около Мощица и Саса по горното течение на Каменица. Открита е късноримска керамика, дребни бронзови изделия и монети от средата на III до късния IV век.[1]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
- Ранно средновековие
В ранновизантийската епоха - V - VI век, около крепостта е издигната нова стена, опираща се на останките на римската. Пред северния край (челото) е изграден отбранителен ров, а пред него предзид, който продължава през падината на изток надолу до Брегалница и огражда предградието. Предградието се разширява на югоизточната тераса, обхваната от реката. На около 1 km северно се намират руините на малка крепост - стражева крепост, която контролирала основния и лесен достъп до Калата. Цялата укрепена площ е с размери 5,3 ha.[1]
На четири места са разкрити гробища със стари църкви от V - VI век: пред челото на крепостта Калата; на левия бряг на Брегалница в местността Лъка; на падината в южното подножие на Калата; и базиликата в местността Бегов дъб на десния бряг на Брегалница, на 0,5 км надолу по течението от устието на Каменица. В северния дял на Калата също има голяма базилика.[1] Базиликата в Бегов дъб е разкопана в 1969 година и по откритата богата каменна пластика е датирана в VI век. По-малка базилика е разкритав югоизточния дял на подградието в местността Керамидница и има същата датировка. Другите две църкви са на падините на Брегалница западно от Калата, от двете страни на реката.[4]
Поради броя на църквите и големината на укреплението Иван Микулчич смята, че става въпрос за епископско седалище, което той идентифицира с Хармония, споменат в V - VI век.[4]
- Късно средновековие
В Горния град се намират парчета от средновековна керамика и црепни и са открити многобройни дребни железни предмети от тази епоха: върхове на стрели със средновековни форми, ножове, инструменти, битови окови; многобройни монети: български и латински имитации на Мануил I Комнин от XIII век, Иван Асен II, Теодор I Ласкарис.[4]
От зрялото средновековие са и части на стената без мазилка, опрени по-старите части, но също така и измазани части. На терасата Бегов дъб край базиликата от VI век са разкрити старославянски[4] гробове с богати дарове от IX - X век, които бележат началото на живота в славянския град. Обновените рудници на север са икономическата основа на това селище, а неговото положение по пътя на Брегалница му придава стратегическо значение за комуникацията от долината на Струма до Брегалница и Повардарието.[5]
В грамотата на Василий II Българоубиец от 1019 година в рамките на Морозвиздката епископия е спомената енория Луковица[5] заедно с Козяк, Славище, Злетово, Пиянец, Малешево и самият Морозвизд. Така Източното Осогово се покрива от Луковица. Томо Томоски смята, че тази Луковица трябва да се търси в долината на Крива Лакавица със седалище в Конче, но според Иван Микулчич тази област е отдалечена от Морозвизд и е била подчинана на Струмишката епископия.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 189.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Калиманско Езеро // Македонски Бисер. Архивиран от оригинала на 13 декември 2013 г. Посетен на 10 април 2020 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 191.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 192.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 193.
