Кале (Дебреще)
| Кале Кале | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Терит. единица | община Долнени |
| Местоположение | Дебреще |
| Основаване | Късна античност |
| Строителство | IV век |
| Състояние | частично запазена |
| Собственик | държавна |
Кале (на македонска литературна норма: Кале) е антична и средновековна крепост над прилепското село Дебреще, Северна Македония.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта е разположена на 1,5 km югоизточно от Дебреще, на северозападния ръб на Пелагония. Представлява висока могила в средата на мочурлива равнина. Покрай нея минава пътят от Прилеп за Брод, Кичево и Охрид и тук се изкачва до прохода Барбарас, северозападния вход на Пелагония. Името на крепостта е Кале, а срещащото се в източниците и картите Градище, според Иван Микулчич е неправилно.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
Дългогодишни разкопки разкриват малки останки от праисторията, от елинистическо и римско време. В началото на IV век тук е построена солидна каменна крепост с хоросан, която има правоъгълна основа с размери 175 × 157 m. През VI век стената претърпява цялостна реконструкция, като отделните части са разположени по нови линии, а някои кули са разрушени. От западната и източната страна са построени нови порти с петоъгълни кули. Вътре до източната порта е разкопана малка църква с крипти и кръстилница от VI век, а до тях други сгради от различни векове. Функцията на крепостта е била да охранява пътя и главния вход на Пелагония от запад и северозапад.[1]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
В края на VI век кастелът е разрушен при аваро-славянските нашествия, но е възстановен и използван отново. Пред югозападната стена (на участъка Млака) през VII и VIII век е оформен голям некропол с частично кремирани мъртви, според Микулчич може би кутригури.[1]
От ΧΙ век нататък в рамките на голямата крепост има малко селище – открити са жилищни останки, църква и около нея гробове, разкопани в северозападната част на кастела. Там е открито и малко депо със сребърни монети на Михаил VII, заровени в края на XI век. Находките в гробовете са от XI – XIV век. Това малко крайпътно селище е заемало само част от някогашната укрепена зона на римския кастел. Но изключителното местоположение му придаваше значение. В грамотата на Василий II от 1019 година е спомената енорията Деурети, като част от диоцеза на епископа на Пелагония.[3] Според Иван Микулчич става дума за Калето при Дебреще. В 1343 година цар Стефан Душан в своя грамота споменава въ Дьбрѣшти. Турският тефтер от 1467/1468 година отбелязва село Дебреще със 116 къщи.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 255.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 256.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 257.
