Катарина Зринска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катарина Зринска
Ana Katarina Zrinski
Графиня-меценат
Родена
1625 г.
Починала
16 ноември 1673 г. (48 г.)
Семейство
РодФранкопан
Братя/сестриФран Кръсто Франкопан
СъпругПетър Зрински
ДецаЕлена Зринска
Иван IV Антун Балтазар Зрински
Катарина Зринска в Общомедия

Ана Катарина Зринска (1625 – 1673) е хърватска аристократка и поетеса от рода Франкопан. Тя се омъжва за граф Петър Зрински от рода Зрински през 1641 г. и по-късно става известна като Катарина Зринска. В Хърватия е запомнена като благодетел, писател и патриот. Починала е в неизвестност в манастира в Грац след неуспешния Зрински-Франкопанов заговор в 1671 г. и екзекуцията на съпруга ѝ Петър Зрински.

Катарина Зринска и конспирацията са забравени до 1860-те години, когато е започната кампания по реабилитация на фамилиите Зрински и Франкопан. В началото на 20 век и особено след Първата световна война, много хърватски женски асоциации носят нейното име, а тя днес се смята за една от най-великите жени в историята на Хърватия[1].

През 1999 г. хърватската Национална банка издава сребърни юбилейни монети с образа на Катарина Зринска заедно с тези на детската писателка Ивана Бърлич-Мажуранич и художничката Слава Рашкай.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hrvatska revija Društvo Katarina grofica Zrinski // Архивиран от оригинала на 2012-09-26. Посетен на 2016-05-21.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Katarina Zrinska в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​