Композиция (литература)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Композиция.

Композицията в литературата е един от съществените елементи на художествените форми. За разлика от фабулата и сюжета, които имат ролята на предпоставки за превръщането на една литературна-художествена творба в идейно-естетическо явление, композицията е необходимо условие това да се случи.[1] Композицията обаче присъства дори в творби, като лирическите, в които липсва сюжет.

Основните критерии за композицията са се оформили под въздействието на продължителни и различни обществени условия от древността до наши дни. Още Аристотел говори за необходимостта от единство в литературните произведения. Чрез композицията това единство се постига, като всяка сцена, действие, литературен герой, както и ключовите моменти от сюжета — завръзка, кулминация и развръзка — заемат съобразно значимостта си определено място в творбата и биват умело преплетени с останалите компоненти.

Аспекти на композицията са:

  • как авторът започва произведението и как преминава към същността на изложението,
  • как е осъществена веригата от причинно-следствени взаимовръзки,
  • каква е връзката между отделните картини, събития и герои,
  • какви събития обуславят развитието на характерите на героите,
  • какви стилистични фигури и похвати се използват при изграждането на творбата.[2]

В зависимост от литературния род и вид на творбата, композицията е и един от основните определители на жанровите различия.

  • При лириката характерни за композицията са липсата на сюжет, стихово-ритмичната структура, лаконичност, експресивност и монологично изложение.
  • В драмата композицията се основава на драматичния конфликт и диалога между героите.
  • Епичната композиция се отличава с бавно развиващо се и добре разгърнато сюжетно действие, както и с многото авторова реч.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедичен речник на литературните термини, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993
  2. а б Речник на литературните термини, Наука и изкуство, София, 1968