Кралицата на феите

Кралицата на феите
	Кралицата на феите
The Faerie Queene
Автор	Едмънд Спенсър
Първо издание	1590 г.
Оригинален език	английски
Жанр	епична поема
	Кралицата на феите в Общомедия

Кралицата на феите (на английски: The Faerie Queene) е незавършена английска епична поема от Едмънд Спенсър. Първата ѝ половина е публикувана през 1590 г., а втората част през 1596 г. Кралицата на феите е забележителна със своята форма: тя е първата творба, написана в спенсърова строфа и е най-дългата поема на английски език. Тя е алегорична творба, написана във възхвала на кралица Елизабет I. В голяма степен символична, поемата следва няколко рицари в разглеждане на няколко добродетели. Творбата е известна с изкуствено архаичния си език.

Кралицата на феите получава политическото благоволение на Елизабет I и вследствие на това е успех до такава степен, че става определящата творба на Спенсър. Мярка за благоволението на кралицата е пенсията, която Спенсър получава поради творбата си, в размер на £50 годишно. Творбата е широко акламирана от критиците и е предмет на множество анализи.

Епосът представлява следните добродетели:

Книга I: Святост
Книга II: Умереност
Книга III: Целомъдрие
Книга IV: Приятелство
Книга V: Справедливост
Книга VI: Учтивост

В допълнение към тези 6 добродетели, в писмо до Уолтър Рали, Спенсър споменава, че Артур представлява добродетелта Величие, която („според Аристотел и останалите“) е „съвършенството на всички останали и съдържа в себе си всичките тях“, а самата Кралица на феите представлява Слава (оттук името Глориана). Недовършената седма книга (Канто на променливостта изглежда е представлявала добродетелта „Постоянство“.