Кутия на Пандора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древногръцки Питос
Древногръцка Кутия (ок.440 п.н.е.)

Кутията на Пандора е ключов елемент в гръцките митове, свързващи равновесието между благата и злините, които са участта на хората. В най-популярната версия в кутията били затворени болестите и неволите, а когато любопитната Пандора я отворила, те се разбягали по земята; когато я затворила - вътре останала единствено надеждата[1].

Филологическите изследвания разкриват, че в оригиналните източници се говори не за 'кутия', а за делва или подобен съд (питос)[2]. Има различни варианти за това, кой отваря кутията и какво излиза от нея.

Митологията свързвана с Пандора е много пластова и допуска различни тълкования, за каквито има свидетелства в литературата и изобразителните изкуства.[3]

Варианти и интерпретации[редактиране | edit source]

Пандора и съдбоносния съд са част от митологията свързвана с огъня и Прометей. Прозорливия герой дава на човечеството огъня и предупреждава брат си Епиметей да не приема дарове от боговете. Неговата заръка е пренебрегната и съдът бива отворен. В тази по обхватна версия разумността и огъня противостоят на непредвидливостта и женското начало.

Според един по-кратък вариант Пандора отваря съд, в който боговете били поставили най-висшите дарования: когато го отваря те се изпаряват към небето, а на Земята остава единствено Надеждата. Този мит разгръща етимологията на името Пандора, т.е. "всички дарове".

Версията, която добива най-голяма популярност, е разказана от Еразъм Ротердамски. Именно той подменя 'съдът' (pithos) с 'кутия' (pyxis), при което символизмът в неодобрението към жените добива по абстрактен вид. В Италия, където неговата аудитория e незначителна, съдът остава общоприето като делва или стомна на Пандора (vaso di Pandora).

През Ренесанса множество изображения се придържат към древната форма. Заедно с това се привнасят аналогии и елементи от други митове. Сходството с библейската Ева също е било отбелязвано и коментирано.

Това е една от легендите:

"Когато Прометей откраднал за простосмъртните божествения огън, научил ги на разни изкуства и занаяти и им дал знания, животът на Земята станал по- щастлив. Зевс , разгневен от постъпката на Прометей, го наказал жестоко, а на хората изпратил зло. Той заповядал на славния бог - ковача Хефест да смеси земя и вода и да направи от тая смес прекрасно момиче, което по сила да е равно на хората, да има нежен глас и поглед, подобен на погледа на безсмъртните богини. Зевсовата дъщеря Атина Палада трябвало да изтъче за момичето прекрасна дреха; богинята на любовта, златната Афродита, трябвало да му даде прелест, на която никой не може да  устои; Хермес да му даде хитър ум и ловкост.
  Боговете веднага изпълнили Зевсовата заповед...Нарекли девойката Пандора, тъй като тя получила от всички дарове. Пандора* трябвало да донесе с появяването си нещастие на хората.
  Когато това зло за хората било готово, Зевс  изпратил Хермес да отнесе Пандора на земята при Прометеевия брат Епиметей. Мъдрият Прометей много пъти предупреждавал неразумния си брат и го съветвал да не приема дарове от гръмовержеца Зевс. Той се страхувал, че тези дарове ще донесат на хората нещастие. Но Епиметей не се вслушал в съветите на мъдрия си брат. Пандора го пленила с красотата си и той я взел за жена. Скоро Епиметей разбрал колко много зло донесла със себе си Пандора на хората.
  В Епиметеевия дом имало голям съд, плътно затворен с тежък капак; никой не знаел какво има в тоя съд и никой не се решавал да го отвори, тъй като на всички било известно, че това носи нещастия. Любопитната Пандора тайно махнала капака от съда и по цялата земя се разпръснали нещастията, които били навремето затворени в него. Единствена само Надеждата останала на дъното на грамадния съд. Похлупакът на съда отново се затворил и Надеждата не излетяла от дома на Епиметей. Гръмовержецът Зевс не пожелал да стане това. 
  Щастливо живеели по-рано хората, без да познават злото, тежкия труд и унищожителните болести. Сега безброй беди се разпространили между хората. Сега и земята, и морето се изпълнили със зло. И дене, и ноще идват неканени при хората злото и болестите; те носят на хората страдания. С нечути стъпки, мълчешката  идват те, тъй като Зевс ги лишил от дар слово - той създал злото и болестите неми."...

Източници[редактиране | edit source]

  1. В творбата на Хезиод "Дела и дни" тези злини не са поименно изброени, а е упомената единствена Надеждата Хезиод, Дела и дни "По-преди в своя живот племената на земните хора нито мъчителен труд, ни нещастие бяха познали, нито пък болести зли, що донасят смъртта на човека, тъй като бързо стареят в нещастия смъртните хора. Да, но със своите ръце от гърнето жената отмести тежък капак и сред хората пусна ужасните мъки. Само Надеждата вътре в дома нарушим си остана"
  2. Harrisson J., Pandora's Box, J. Hellenic Studies, 20 (1900) p.99
  3. Erwin and Dora Panofsky, Pandora's Box: The Changing Aspects of a Mythical Symbol (New York, 1962).