Лаборатория за реактивно движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Комплекса JPL в Пасадена

Лабораторията за реактивно движение (на английски: Jet Propulsion Laboratory, известна със съкращението JPL) e изследователски център на НАСА, разположен в градовете Пасадена и Ла Канада Флинтридж, близо до Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Под ръководството на Калифорнийския технологичен институт (Калтек) в центъра се строят и управляват безпилотни космически апарати за НАСА. Сред активните в момента проекти са мисията Касини-Хюйгенс към Сатурн, Марс Риконъсънс Орбитър и космическия телескоп Спицър_(космически_телескоп).

Две от съоръженията на JPL - Центърът за управление на космически полети (Space Flight Operations Facility) и 25-футовия космически симулатор са включени в списъка на Националните исторически забележителности на САЩ.

История[редактиране | edit source]

Контролната зала на JPL
Ракети, използвани като декорация.

JPL води началото си от 30-те години на XX век, когато професор Теодор фон Карман започва експерименти с реактивни двигатели в намиращата се на това място Гугенхаймова лаборатория по аеронавтика. JPL e основана през 1944 година съвместно от учените Тсиен Хсуе-шен и Джак Парсънс. Въпреки че в съвременният англиски език jet се отнася предимно за турбореактивните двигатели, в основата на дейността на JPL винаги е било разработването и построяването на ракетни двигатели, не на турбореактивни или други видове реактивни двигатели, използващи околния въздух — по времето, когато е основана, ракетите също са били наричани jets.

По време на Втората световна война, Въздушните сили на Армията на САЩ поискват JPL да анализира ракетата Фау-2, разработена от Нацистка Германия, както и да работи върху други проекти като част от военното усилие. [1] В резултат на това изследване, JPL разработва ракетата MGM-5, първата американска управляема ракета "земя-земя", на която е дадена ядрена бойна глава. Този проект по-късно води до появата на ракетата MGM-29, докато не бива прекратен през 1977 година.

Към 1958 година, правителственото участие в JPL е пренесено в новосъздадената Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА) и JPL се специализира в безпилотни космически полети. Инженерите на JPL създават първите американски изкуствени спътници (програмата „Експлорър“), както и безпилотните сонди от програмите „Рейнджър“ и „Сървейър“ за изследване на Луната, проправили път на програмата „Аполо“. JPL повежда и при междупланетните полети с програмата „Маринър“ за изследване на Венера, Марс и Меркурий. През 1970-те, усъвършенстваните апарати от програмата „Викинг“ са изпратени към Марс, а тези от програмата „Вояджър“ - към Юпитер, Сатурн и отвъд. През 1990-те сондата „Магелан“ е изпратена да картографира Венера, „Галилео“ влиза в орбита около Юпитер и го изучава интензивно, а нова поредица от апарати изследва Марс, включително Марс Патфайндър и Марс Глобъл Сървейър. Към средата на 2008 година, JPL управлява „Касини-Хюйгенс“, изучаваща Сатурн от орбита, сондата „Стардъст“, която събира кометен прах, космическия телескоп „Спитцър“ и трите текущи мисии до Марс - Марс Експлорейшън Роувър („Спирит“ и „Опъртюнити“), Марс Одисей и Марс Риконъсънс Орбитър.

Местоположение[редактиране | edit source]

Почти всички от 177-те акра (72 хектара), които са собственост на американското федерално правителство/НАСА и образуват кампуса на JPL, са разположени всъщност в град Ла Канада Флинтридж, но главният вход на лабораторията и няколко от сградите се намират в Пасадена и затова JPL поддържа адреса си там - „4800 Оук Гроув Драйв, Пасадена, CA 91109“ (4800 Oak Grove Drive, Pasadena, CA 91109). Съществува периодичен конфликт между двата града за това кой да бъде споменаван в медиите като дом на лабораторията.

Допълнителна информация[редактиране | edit source]

Координати: 34.1996350° с.ш. 118.1746540° з.д.